Вивиан Рединг: Корумпираният ви политически елит е много точна проекция на българското общество

В България има проблеми, много по-дълбоки от сегашния ви политически елит. Основният е, че отсъства съзнанието за необходимостта от спазване на правила и ред

Заместник председателят на Европейската комисия с ресор правосъдие, основни права и гражданство се съгласи да даде ексклузивно интервю за „Блогът на Венс” на летището, непосредствено преди отпътуването й от София.*


Г-жо Рединг, с какви впечатления останахте след проведената днес дискусия в София?
Участниците призоваваха Европейската комисия да реши проблемите с вашето корумпирано правителство, което е тъжно. Усещаше се много дълбоко огорчение и разочарование, граничещо с отчаяние.

Как си обяснявате протестите от последните 40 дни? Те също ли са израз на отчаяние?
Те са реакция на високото ниво на корупция в българското държавно управление и администрация, което през последните 15 години се увеличава с всяко следващо правителство, докато доби чудовищни размери при управлението на ГЕРБ и достигна кулминацията си при настоящата управляваща коалиция, която със своите назначения даде знак, че корупцията вече ще се реализира абсолютно неприкрито и с помощта на репресивния апарат за сигурност, който да бъде инструмент за разчистване на сметки с бизнес и политически опоненти. Лошото обаче е, че всичко това е израз на много по-дълбоко вкоренени проблеми, които няма да бъдат решени нито с оставката на това правителство, нито с промените в изборния кодекс или другите неща, които сега са на дневен ред и се обсъждат.

Какви проблеми имате предвид?
Най-дълбокият ви проблем е масовото нежелание да спазвате правила и ред, които са от значение за благоденствието на общността ви като цяло. Корупцията не е само във висшето държавно управление, тя е навсякъде около вас - от най-ниските, до най-високите нива във властта, а и извън нея. Пътните ви полицаи масово събират дребни подкупи, а шофьорите с готовност им ги плащат, понеже това е по-лесният начин, отколкото да се носи отговорност. И това се приема за нормално, както се приема за нормално студентите да преписват на изпити, да купуват изпити, пътниците да ползват обществения транспорт без билет, автомобилите ви да минават безпрепятствено технически преглед без да са технически и изправни и прочие. Може да се продължи с още много примери във всички сфери на стопанския и обществен живот – като се започне от дребната улична търговия и се мине през строителството, туризма, капиталовия пазар, инвестициите на пенсионните фондове, оценките на активите и въобще всички сфери на живота. Правилата съществуват в законодателството, но те са бутафорни. Лесно се заобикалят, спазват се формално, без да постигат същностните си цели, или директно се нарушават без последствия. За всеки, който следи финансовия сектор в България например е видно как парите за втора пенсия в частните пенсионни фондове се насочват към свързани с тези фондове лица и как цените на ценните книжа се манипулират, което влияе на оценките на портфейлите. Въпреки че това се прави без да се нарушава формално законодателството, в самата си същност то е злоупотреба. Или пък вземете оценките на активи – така наречените независими оценители винаги, без изключение, оценяват даден актив на толкова, колкото е поискал клиентът. Същото е с одиторските проверки на финансвите отчети на предприятията. Те са формални и повърхностни, а не същностни. Това са само няколко примера от сфери, в които съм имала повод да придобия лични впечатления. Но тези пороци са залегнали почти навсякъде – формализъм и плъзгане по повърхността.

Тези проблеми могат ли да бъдат решени, ако начело на държавата застанат по-почтени и компетентни управници?
Трудно. Проблемите са в резултат на много порочен начин на мислене. Правилата са бутафорни, защото хората масово не искат да спазват правилата, а органите, които трябва да гарантират прилагането им с готовност допускат те да не се спазват по користни подбуди, или просто защото нямат вътрешното убеждение за това. Сякаш отсъства съзнанието за необходимостта от правила и ред. Искам да ви кажа например, че в Люксембург никой не би си и помислил да управлява по пътищата технически неизправен автомобил не само, защото санкцията се равнява на няколко средни месечни заплати, а защото хората в Люксембург съзнават, че това не е правилно. Това елементарен пример, който илюстрира разликата в начина на мислене. Сред българите за съжаление е масов стремежът към бързото и лесно облагодетелстване без спазване на правила, често с драстично непочтени способи, вместо с труд и усилия. Това е стремежът да взимаш от благата, които са на разположение, без да даваш, така че да има от тези блага и занапред. Обичам да илюстрирам този начин на мислене с бракониерството. Чрез бракониерство един човек осигурява евтина и качествена храна за себе си и семейството си и може и да я продава на ниски цени. Но не полага никакви усилия за поддържането и подобряването на средата на живот, така че дивечът да се размножава. Човекът си мисли, че той сам по себе си няма да нанесе значителни вреди на хабитата на животните, но когато всички го правят, дивечът изчезва и няма дивеч за никого. Тук е мястото на правилата, които да регламентират кога и колко може да се ловува и че всеки, който се ползва от облагите на дивеча трябва да има принос в поддържането на хабитата. Такъв тип бракониерство наблюдаваме във всички сфери на живот в България и в големи мащаби – стремеж към лично облагодетелстване без съзнание за поддържането на благата. И тъй като това е дълбоко вкоренен начин на мислене на мнозинството българи, хората, които съумяват да се облагодетелстват по бързия и лесен начин се ползват по-скоро с почит и уважение, те са пример за подражание. Показното демонстриране на благосъстояние под формата на скъпи автомобили и предизвикателно облечени млади дами пред лъскави заведения, арогантното и агресивно поведение спрямо останалите хора, извън тяхната класа и неспазването на обществения ред предизвикват по-скоро респект, отколкото възмущение. Прави впечатление героизирания, едва ли не романтичния медиен публичен образ, който се придава на емблематични фигури на организираната престъпност, които са забогатяли от наркотици, контрабанда и прочие незаконни дейности. Дори и в така наречената чалга, ако щете, най-популярното ви субкултурно течение, по особено вулгарен начин са възпяти като най-висши ценности именно парите, властта и плътските удоволствия.

Тази масова нагласа към живота и света е в основата на ужасяващата среда на посредсвеност, в която живеете. Нейните белези са натрапчиво видни – от глутниците бездомни кучета до такситата, които измъкват десетки и стотици евро, възползвайки се от незнанието на чужденците, лошото обслужване в ресторанти и хотели по вашето черноморие, заблуждаващите табла на обменните бюра, липсата на информация на английски език за маршрутите и разписанията на линиите ви за градски транспорт, липсата на разбираеми за чужденци табели по пътища ви, лошото строителство заради пестене на материали, некоректността в деловите отношения, презастроените ви летни и зимни курорти, които са израз на ужасяваща липса на визия за бъдещето и още безброй проявления. Да не говорим за публичните сфери – съдебна, здравеопазване, образование. Реално вие нямате нито ефективно правосъдие, нито здравеопазване, на което човек може да разчита, а образователната ви система произвежда предимно посредствени специалисти. Посредствеността се простира навсякъде, тя е повсеместна. В крайна сметка корумпираният ви политически елит е продукт именно на тази посредственост. Той е една много точна проекция на българското общество.

Но нали точно срещу това се борят протестиращите?
Прав сте. В България съществуват хора, които не искат да живеят в посредственост. Честно казано, силната обществена реакция, отприщена от избора на г-н Пеевски за председател на ДАНС ме изненада приятно. Ние мислехме, че търпимостта на българите към нередностите е безгранична, но се оказа, че за част от хората не е. Аз искрено симпатизирам на тези хора но също така им съчувствам, понеже ми се струва, че са безсилни да променят нещо съществено. Нямат шанс. Това поражда и отчаянието, което усетих по време на дискусията във Военния клуб. Силно се надявам бъдещето да ме опровергае.

Защо смятате, че са безсилни?
Ще ви кажа защо. Защото няма лидерство. Не е достатъчно да съществува общност от хора, които искат да се спазват принципите на демокрация и върховенство на закона, които споделят основополагащи нравствени ценности за добро и зло и имат интелектуален капацитет. Необходимо е също така те да могат да възпитават тези ценности в обществото, така че да разширяват ценностно ориентираната част от него. Важно е да са активни и да са способни да излъчват лидери. А за жалост лидери няма. Без активност и лидерство най-многото, което тези хора могат да постигнат е да си изградят някакъв ограничен личен комфорт, някакви острови на нормалност зад защитни стени, които да ги пазят от заобикалящата ги посредственост. Но този подход е обречен на провал, защото защитните стени са твърде крехки, когато няма законност, когато не съществуват принципите на правовия ред, които единствени са в състояние да съхранят индивидуалните човешки права и собственост от произвол от страна на държавата или на мнозинството в името на користни цели, представяни зад фасадата на „обществения интерес”. По време на дискусията българите в залата апелираха към Европейската комисия и към мен лично да ги спасим от собствените им управници, което е показателно за неспособността им да излъчат лидери, показателно е за тяхното отчаяние. Един човек дори ми зададе въпроса дали можем да изпратим европейски администратори да поемат управлението. Истината е, че няма друг начин, освен да вземете съдбата си в собствените ви ръце. Аз казах много ясно, че ние нямаме правомощия да сменим вашето правителство и не искаме да поемаме управлението на вашата държава. Ваша работа е да излъчите достойни лидери. Мисля, че тук е мястото да цитирам една крилата фраза на Платон, която гласи, че който се смята твърде умен, за да се занимава с политика, е обречен да го управляват глупци.

Как виждате бъдещото еврочленство на България?
Според мен България не отговаря и никога не е отговаряла на критериите за членство в Европейския съюз – нито икономически, нито демократически. България се присъедини към Евросъюза по политически причини и при очакването, че този акт ще ускори процеса на интеграция на страната ви към Европа и че постепенно тя ще започне да се доближава до икономическите и демократически критерии. Това не се случи, дори напротив. От днешна гледна точка, отчитаме присъединяването ви като грешка. В крайна сметка, Европейският съюз е общност, която се основава на споделени ценности. Ние не считаме, че България принадлежи към тази общност от споделени ценности. България не само, че не допринася за нея, но по-скоро е източник на рискове. Ние няма да изключим България от ЕС, но можем да спрем финансирането ви от европейските фондове, ако проблемите с корупцията продължават да се задълбочават. Ако състоянието на демокрацията в България продължи да се влошава, ние можем постепенно да предприемем всички мерки, допустими, съгласно европейското законодателство и договора за присъединяване, в резултат на които ползите от членството за България ще престанат да съществуват. Вашето еврочленство ще остане само формално и бутафорно, каквото е почти всичко в България. Но ще останат да съществуват негативите – вноската в бюджета на Европейския съюз и глобите, които ще ви налагаме за неспазване на европейското законодателство. Така по естествен път вашите управници ще бъдат мотивирани да извадят България от ЕС. Така виждам аз бъдещото еврочленство на България, освен ако, разбира се, несъгласната с посредствеността част от обществото не се активизира по начин да изведе България на пътя на демокрацията и законността. Силно се надявам.


*Интервюто не е автентично. То е само плод на въображението на автора