Или до къде води посредствеността
В романа „Слепота” на съвременния португалски автор, носител на нобелова награда, Жозе Сарамаго, жителите на една въображаема държава внезапно започват да ослепяват. Заразата се разпространява бързо и прераства в епидемия. В настаналата паника държавните ръководители нареждат слепите да се изолират в центрове за задържане под карантина, където биват охранявани от войници, на които е заповядано да стрелят по всеки, който се опита да излезе.
В центровете за задържане хигиената се влошава бързо. Тоалетните се задръстват, няма достъп до лекарства и медицинска помощ за нуждаещите се. Няма течаща вода. С въдворяването на все повече ослепели, храната, която се доставя отвън, става недостатъчна. Няма ред и организация за разпределянето й сред въдворените. Битовите проблеми се изострят, докато условията за живот стават непоносими. Настъпва борба за оцеляване. По-силните слепци доминират над по-слабите. Появяват се изблици на неописуема жестокост и насилие. Признаците на цивилизованост постепенно, но бързо изчезват, докато се стига до пълна деградация на човешкото достойноство и съществуване. Тази дециливилизованост се илюстрира най-вече чрез пълния упадък на хигиената (обща и лична), отвратителна смрад на фекалии, урина и разлагащи се трупове. Тази картина се пренася и в града, когато става ясно, че цялото население на въображаемата държава е покосено от болестта. Човешкото съществуване е сведено до придвижване от едно място на друго пипнешком в търсене на храна, и до удовлетворяване на естествените физиологични нужди (отделителни и сексуални).
Атмосферата е ужасна и тягостна. Екстремна форма на онагледяване какво се случва, когато индивидите в една общност са неспособни да решават собствените си проблеми и да се обединяват, за да решават общите проблеми. Това до голяма степен зависи от съществуването на адекватен ред и правила, механизми за прилагането им, разум и задоволителен интелектуален капацитет в общността, който да може да надскочи посредствеността. Именно разумът и интелектуалният капацитет (това, което за героите от „Слепота” са очите) са инструментите за постигането на цивилизоваността.
Нека сега се замислим за общността, в която ние живеем. Външните белези на цивилизованост съществуват – имаме демократични институции и правов ред, полиция, НАП, НОИ, здравеопазване, инфраструктура (промишлена и социална), регулаторни органи, асфалтови пътища, водоснабдяване, електроснабдяване и прочие достижения на съвреченната цивилизация. Какво обаче виждаме под повърхността? След последните избори имаме четири парламентарно представени политически партии, от които всички, без изключение, са компрометирани със своята некадърност, корумпираност и наклонност към репресии. Техните действия са движени не от идеи, а от интереси, корупция и брутален популизъм в най-чист вид. Една от тях например, наред с ксенофобските си изблици и откритите заплахи за саморазправа с политическите си опоненти, декларира, че веднага би увеличила минималната работна заплата на 1000 лв., минималната пенсия на 500 лв. и би намалила цените на електричеството – все позитивни наглед стъпки, които обаче биха довели до инфлация, безработица и много други неблагоприятни последици, между които може би и липса на електричество. Преди 10 години не сме си и помисляли, че такава партия може да е в парламента. Впоследствие свикнахме с това, но не сме си помисляли, че може да е във властта. А днес е по-близо до властта от всякога, а на следващите избори може направо да е във властта и да реализира своите идеи. Имаме държавна администрация, която е некадърна и притиска своите клиенти с административен произвол. Имаме затлачена и компрометирана съдебна система, която по никакъв начин не създава увереност у онези, които спазват правилата, че ще възтържествува справедливостта, ако станат жертва на административен произвол, репресия или ако пострадат от некоректни делови партньори, които не си спазват договорите. Регулаторните органи не си изпълняват функциите. Здравноосигурените лица надали могат да разчитат на държавното здравеопазване да им предостави адекватна медицинска помощ, ако имат сериозен проблем и не си платят нерегламентирано. Бизнесът е доминиран от олигархични структури със спорна репутация и методи. Той е монополизиран и неконкурентен . Пазарът е далеч от свободен и е обидно малък. Образованието продължава да е посредствено и да произвежда посредствени специалисти. А какво да кажем за медиите –публицистичните предавания са истинска рядкост, но пък реалити продукции, телевизионни игри и сериали има в изобилие. Няколкоминутен репортаж в централната информационна емисия на една от водещите телевизии например вчера беше посветен на вратовръзките, чантите и прическите на депутатите в новоизбрания парламент. Медиите са посредствени и много далеч от свободни. Всяка година България пада все по назад в класациите по свобода на словото.
Очевидно е, че в почти всички сфери на обществения живот – от политиката през медиите и професионалния футбол, до обслужването в банките и кръчмите – има белези на посредственост, която на моменти е ужасяваща. Това не е нещо ново, тъй че какво толкова, свиква се. Но става все по-зле. Съставът на парламента след последните избори не е обнадеждаващ. Аз лично познавам (и то бегло) само един човек, който е представен в този парламент. Къде са тия хора, които гласуват за ГЕРБ и Атака, чудя се. Не ги виждам, а явно са толкова много. Сега опасността от брутално влошаване на качеството на живот и разруха на механизмите за решаване на общи проблеми, е все по-реална и сякаш можем да забравим за някакви острови на нормалност във всеобщия хаос. Докъде може да стигне всичко това? До кошмара в „Слепота”, макар и в по-мека форма, което е нормално, все пак книгата е доста екстремна метафора. Но то зависи основно от нас. Да не забравяме, че и парламента, и медиите и всичко около нас малко или много е представително отражение на индивидите в общността, или най-малкото на по-активната в електорално отношение част от тях.
