Защо се крият доходи

Социалният министър Емилия Масларова искала да вдига осигурителните прагове. Била много изненадана от факта, че 90% от работодателите осигурявали работниците си на най-ниските осигурителни прагове. Не е много трудно обаче човек да си отговори на въпроса защо го правят.

За да получава един работник нетна заплата от примерно 700 лв., работодателят трябва да похарчи повече от 1150 лв. за брутна заплата и осигуровки. При толкова голяма ножица между това, което работникът получава и това, което работодателят плаща, е съвсем естествено и двете страни да се стремят да оптимизират взаимните си финансови отношения, така че хем работникът да получи повече, хем работодателят да плати по-малко. Толкова е очевидно, че чак е учудващо как някои хора не могат да възприемат простата причинно-следствена връзка – осигурителната тежест е много голяма, което мотивира хората да я избягват. И я избягват.

Освен увеличаване на осигурителните прагове, се обсъжда и зачестяване на проверките и драстично вдигане на глобите с цел работодателите да бъдат принудени да осигуряват служителите си на реалните им заплати. Илюзия е, че по този начин държавата помага на работниците. Точно обратното. Представете си, че на предприемач му предстои да наеме работник и е определил бюджет от 1200 лв. месечен разход за позицията. Ако го осигурява върху 300 лв., работникът може да получава над хиляда лв. месечно. Но ако всичко е според правилата и осигуровките са върху реалната заплата, доходът на работника ще трябва да падне под 800 лв., за да не се надвиши бюджетът от 1200 лв. Пазарът на труда може да принуди работодателя да ги надхвърли, но едва ли в достатъчна степен, за да компенсира по-високите разходи за осигуровки.

Изводът е, че когато работодателите са притиснати да плащат високи осигуровки, хем работниците получават по-малко, хем разходите на работодателите са повече. Високите осигуровки просто изяждат от доходите и на двете страни. Проява на долнопробен популизъм е да се внушава, че това лишаване от доход сега е начинът човек да си осигури прилично материално положение след пенсиониране. Истината е, че при всички положения държавната пенсия ще е мизерна, независимо дали са плащани осигуровки върху пълния размер на заплатата. Причината е очевидна – намалява броят на работещите (които вкарват пари в пенсионната система) и се увеличава броят пенсионерите (които ползват пари от нея).

Колкото и да са разбираеми съображенията, които мотивират хората да укриват доходи, те не са оправдание да се нарушава законът. Време е обаче нещата да започнат да се наричат с истинските им имена. Социалните осигуровки са чисти данъци – те не осигуряват материално обезпечение в личен план, а осигуряват пари на държавата и лишават хората от възможността да инвестират собствените си пари за обезпечаване на собственото си бъдеще. И е крайно време да се спре с евтините спекулации затова как неплащането на осигуровки на държавата водело до мизерия на стари години.

Епопея на глупостта

Вчера изтеглиха темата по литература за влизане в Софийския университет - „Подвиг и памет” в „Епопея на забравените” на Иван Вазов. Според новините по първа програма събитието било „кулминацията на кандидатстудентската епопея”. Представям си хилядите младежи, които напрягат мозъците си и паметта си да изпишат 7-8 страници литературно-интерпретативно съчинение, в което да демонстрират асоциативни разсъждения. Не знам какво означава, но това се очаквало от кандидатите. Навън пък тълпи развълнувани родители и други роднини се тревожат и водят телефонни разговори, а по медиите новината е топ за деня, за следващия ден, че и за по-следващия.

А всъщност цялата тази суетня и вълнения е толкова безсмислена. До неотдавна залогът беше влизане в казарма за девет месеца, което поне за мъжката част от кандидатстудентската съвкупност беше достатъчен мотив да се стремят отчаяно към НЯКАКВА специалност (слава на Аллах, отървахме казармата). Но при отпадането на тази опасност се чудя как може провеждането на един кандидатстудентски изпит да е толкова обществено значимо събитие, а влизането в български държавен ВУЗ да е толкова забележително постижение в личен план.

Като ученик, много мразех учебната дисциплина „литература”. Все пак новината ме разчувства и не можах да се сдържа да не изровя една стара тетрадка със записки от часовете по литература в гимназията. Ето един пасаж:

„Синтезът свобода-смърт се изразява в жертвоготовната идея за непоколебемо служене на възрожденската кауза. Той се ражда и по логиката на парадоксалното поетическо мислене, което ще създаде не само пророчеството, но и неразчленимия възел на тленност и безсмъртие, вплел в себе си надежда и отчаяние, порив и агония, за да помири „Жив е той” и „Той не умира” в символа на свободата – „безсмъртие – смърт”. За възрожденския поетически образ на свободата е характерна и една много съществена особеност – конфликтна темпоралност. Художествената концепция за свободата е подвижна във времето – образът й се мярка или в миналото, или в бъдещето, или в едно идеално настояще, но винаги в опозиция на реалната действителност. Конфликтът е осъществен във времето…..”
………………….

Чудя се как изобщо съм успял да завърша гимназия. Ако трябваше днес да заучавам и да възпроизвеждам толкова дълбоки и сложни интерпретации, съвсем не на шега, щях да си остана без средно образование. Ето още готини записки:

"Цикълът „Зимни вечери” има мозаечна структура, изградена на основата на фрагментарно натрупване на образи и картини……не се чете… е пътешествието на лирическия аз през художественото пространство………………………………….
……………………………….цикълът като цяло се характеризира с бърза и дисонансна смяна на дизхармоничните и романтични фрагменти, като болезненото в творбата за човека страдание е не толкова, колкото онази носталгия по нещо недостижимо и красиво, което се прокрадва в човешките копнежи, в снежната белота на цигулката и томителните тонове на цигулката. В този аспект цикълът се доближава до основната проблематика в творчеството на Дебелянов, разминаване между блян и действителност."

Учих в сравнително добра гимназия като за София, което ме навежда на мисълта, че такива неща човек трябва да пише на изпит по литература, за да влезе в университтет. Тия пасажи бледнеят пред други безумия, записани в тетрадки, които явно са изхвърлени, за жалост. Още си спомням за хоризонталата на пътя и вертикалата „земя – небе”, които образували координатна система, в чиито център бил Антимовския хан. А от това следваха някакви фамозни изводи, за които за съжаление не мога да се сетя.

Чудя се какъв е смисълът хората да влагат интелектуален и материален ресурс да сътворяват такива интерпретации върху литературни произведения. На мен ми се струват абсолютно безполезни, което може би се дължи на моето неразбиране. За хората, които ги сътворяват, това усилие вероятно им носи някаква душевна и житейска хармония, което само по себе си не е лошо. Лошото е, че на хиляди злочести кандидат студенти се налага да губят време, усилия и пари, за да развиват безполезното умение да възпроизвеждат глупости.