Няма информация – няма манипулация

Финансовият надзор притиска инвестиционните посредници да не дават коментари в медиите

Когато става дума за инвестиционни теми, не съществува свобода на словото. Така е по закон не само в България, но и навсякъде, където има финансови пазари. Защитата от подвеждаща информация и равният достъп до важната информация за търгуваните компании явно са достатъчно благородни каузи, за да оправдаят известни ограничения на свободата на изразяване. Вероятно подобни добри намерения са в основата и на новата Наредба за изискванията към дейността на инвестиционните посредници, приета от Комисията за финансов надзор (КФН). Според нея информацията, която инвестиционните посредници дават на клиентите си (включително медийните им изяви) трябва да е “точна и да не подчертава потенциални ползи от дадена инвестиционна услуга или финансов инструмент, без едновременно да посочва ясно и на видно място съответните рискове; да е достатъчна, разбираема, да не прикрива, пропуска или омаловажава важни съобщения, изявления или предупреждения”.

На пръв поглед тези изисквания звучат съвсем справедливо. От друга страна обаче характеристиките "точност", "достатъчност" и "разбираемост" и.т.н. биха могли да означават, че един анализатор не може да изрази мнение за акциите на дадена компания, ако не го обоснове със задълбочен фундаментален анализ, DCF модел за оценка на акции, дружества аналози и.т.н. – нещо, което е очевидно нереалистично. Според представители на инвестиционните посредници, в неофициални “сондажи” с тях от КФН дават индикации, че ще прилагат точно такива изисквания към обосноваността на коментарите и че са се наежили да санкционират. А последното не е съвсем невероятно при положение, че вече има случай (макар и неогласен) на глобен анализатор за коментар във вестник и широко огласен случай на глобен човек за съобщение в интернет форум.

Защитата на непрофесионалните инвеститори е хубаво нещо, но когато държавни органи разписват (и санкционират) подробно в нормативни актове какво може, какво трябва и какво не трябва да се съдържа в една публикация, може би е време да се замислим дали “защитата” не е стигнала твърде далеч, отвъд границата на вредното за обществото ограничаване на свободното изразяване на мнения, дали държавните чиновници съзнателно не подценяват способността на хората да осмислят информацията и да вземат решения. Истината е, че тези мерки не защитават никого. Никой не твърди, че коментарите и прогнозите за ценни книжа са верни. Това са мнения, които може да се потвърдят или да не се потвърдят. Имат автори с име и авторитет (позитивен или негативен) в бранша и е въпрос на лично решение на всеки един човек да прецени дали да им се довери, или не. Но при всички случаи тези мнения са интересни като информация за всеки, който инвестира в ценни книжа. Не е трудно да се предвиди, че когато няколко аналитици и брокери “изгорят” с по една глоба, коментарите и прогнозите просто ще изчезнат от финансовите страници на вестниците. Кой би се радвал на такава “защита”? Със сигурност не и тези, за които е предназначена. По този начин чиновниците не просто ще лишат хората от коментарите и прогнозите за ценни книжа (обичайни за финансовите медии в цивилизования свят), но ще им ограничи правото да поемат отговорност за собствените си решения. Това е страшното.

За моя провал в PR журналистиката

За да не стои блога ми празен, на първо време ще поместя един текст, който бележи моят единствени и безславно провалил се опит в PR журналистиката. Написах го преди около две години за едно известно лайфстайл издание, но така и остана непубликуван. Трябваше да е рекламен, но написан като обикновен нерекламен (така наречения advertorial) за някакъв кредитен продукт на ОББ (Отворен кредит), който бил толкова сложен, че хората се затруднявали да разберат какво представлява.

Как отвореният кредит ме върна към живот
Обичам да пазарувам. Нищо не ми доставя такова удоволствие от живота, като да вляза в лъскав магазин на бул. Витоша и да си купя чифт обувки Гучи за 1000 лв. и още пет шест ризки Роберто Кавали за по 300 лв. В съседния бутик си купувам нова лула (вече имам около 18) и тютюн. Аз пуша само качествен материал и пия само квалитетно уиски, което ме подсеща да си набавя Johnny Walker със син етикет - 300 лв. бутилката. Ех, живот. Но за жалост не съм богат наследник или преуспял бизнесмен, а обикновен труженик. Не е трудно да се досетите, че с такова пазаруване заплатата се топи бързо. Отвратително ми е, когато нямам пари, а до заплата остават цели три седмици. Наляга ме същинска депресия и самосъжаление от жалкото ми съществуване. Няма лек за моята скръб. Само парите могат да ме утешат, мамка му....и лъскавите неща.

Така се случи, че един ден съдбата ме отведе в един клон на Обединена българска банка (ОББ). Там намерих лек за моите мъки - нещо като вълшебната кесия от приказките (пълна с жълтици, които никога не свършват), но в модифициран вариант - "Отворен кредит". Обясниха ми, че мога да тегля пари от всички банкомати на ОББ, когато си поискам и колкото си искам (до изчерпване на лимита от 8 хил. лв.). Щом чух това, без да му мисля повече подписах някакви документи, взех банковата карта за усвояване на кредита и хукнах навън. Отново се чувствах изпълнен с живот и полезен на обществото. Купих си нови обувки Прада за скромната сума от 1200 лв. Бях си изхарчил заплатата, но нали си имах карта "Отворен кредит". От банкомата на ОББ зад ъгъла си изтеглих като пич два бона и пей сърце. От Sisley си набавих няколко пуловера за по 150 лв. парчето - зима идва все пак. Раираната вратовръзка Армани за 350 лв. ми допадна още от пръв поглед. Реших, че добре ще подхожда на шикозния ми блейзър Пиер Карден. Часовникът Cartier за 1000 лв. на съседната витрина също ме разчувства. Парите вече бяха свършили, но нали си имах "Отворен кредит". Отидох отсреща до банкомата реших проблема.

На връщане се замислих как ще ги връщам тия 3 хил. лв. От вълнение не бях изчакал служителите на ОББ да ми обяснят за тази дреболия. Отидох в ОББ видимо притеснен. Но делово облечената служителка ми се усмихна и каза "ОК". Оказа се, че с погасяването нямам никакъв проблем. Само трябва всеки месец да връщам поне 3% от използваната сума, която отгоре на всичко отново мога да изтегля като кредит още на другия ден. А годишната лихва е 16.75%. На мен лично ми се наложи след три седмици да платя 3% от изтеглените 3 хил. лв. и лихвата за трите седмици - всичко на всичко 118 лв. и 91 стотинки. И това ако не е далавера!


На възложителите не им хареса, изгевезиха се и не го публикуваха (аз пък не взех хонорар). Аз обаче си го харесвам и затова го споделих тук.