Няма информация – няма манипулация

Финансовият надзор притиска инвестиционните посредници да не дават коментари в медиите

Когато става дума за инвестиционни теми, не съществува свобода на словото. Така е по закон не само в България, но и навсякъде, където има финансови пазари. Защитата от подвеждаща информация и равният достъп до важната информация за търгуваните компании явно са достатъчно благородни каузи, за да оправдаят известни ограничения на свободата на изразяване. Вероятно подобни добри намерения са в основата и на новата Наредба за изискванията към дейността на инвестиционните посредници, приета от Комисията за финансов надзор (КФН). Според нея информацията, която инвестиционните посредници дават на клиентите си (включително медийните им изяви) трябва да е “точна и да не подчертава потенциални ползи от дадена инвестиционна услуга или финансов инструмент, без едновременно да посочва ясно и на видно място съответните рискове; да е достатъчна, разбираема, да не прикрива, пропуска или омаловажава важни съобщения, изявления или предупреждения”.

На пръв поглед тези изисквания звучат съвсем справедливо. От друга страна обаче характеристиките "точност", "достатъчност" и "разбираемост" и.т.н. биха могли да означават, че един анализатор не може да изрази мнение за акциите на дадена компания, ако не го обоснове със задълбочен фундаментален анализ, DCF модел за оценка на акции, дружества аналози и.т.н. – нещо, което е очевидно нереалистично. Според представители на инвестиционните посредници, в неофициални “сондажи” с тях от КФН дават индикации, че ще прилагат точно такива изисквания към обосноваността на коментарите и че са се наежили да санкционират. А последното не е съвсем невероятно при положение, че вече има случай (макар и неогласен) на глобен анализатор за коментар във вестник и широко огласен случай на глобен човек за съобщение в интернет форум.

Защитата на непрофесионалните инвеститори е хубаво нещо, но когато държавни органи разписват (и санкционират) подробно в нормативни актове какво може, какво трябва и какво не трябва да се съдържа в една публикация, може би е време да се замислим дали “защитата” не е стигнала твърде далеч, отвъд границата на вредното за обществото ограничаване на свободното изразяване на мнения, дали държавните чиновници съзнателно не подценяват способността на хората да осмислят информацията и да вземат решения. Истината е, че тези мерки не защитават никого. Никой не твърди, че коментарите и прогнозите за ценни книжа са верни. Това са мнения, които може да се потвърдят или да не се потвърдят. Имат автори с име и авторитет (позитивен или негативен) в бранша и е въпрос на лично решение на всеки един човек да прецени дали да им се довери, или не. Но при всички случаи тези мнения са интересни като информация за всеки, който инвестира в ценни книжа. Не е трудно да се предвиди, че когато няколко аналитици и брокери “изгорят” с по една глоба, коментарите и прогнозите просто ще изчезнат от финансовите страници на вестниците. Кой би се радвал на такава “защита”? Със сигурност не и тези, за които е предназначена. По този начин чиновниците не просто ще лишат хората от коментарите и прогнозите за ценни книжа (обичайни за финансовите медии в цивилизования свят), но ще им ограничи правото да поемат отговорност за собствените си решения. Това е страшното.