Wednesday, July 13, 2011

На тъмно

Прибирам се вкъщи, по навик натискам ключа за осветлението. Греда. Осветление няма. Изненадата е с продължителност 13 стотни от секундата. Всъщност изненада няма. Аз много добре знам, че електрозахранването ми е прекъснато заради неплатена фактура от април. Такова нещо ми се е случвало веднъж преди много години (ЕРП-тата май бяха още държавни тогава), но тогава самостоятелно си възстанових подаването на електричество, натискайки един бутон, и веднага отидох в най-близката каса да заплатя дължимото. Но в сегашния случай, както научих, по-рано през деня служител на доставчика на електроенергия е посетил адреса ми и не само е изключил подаването на електричество към жилището ми, но и е отнесъл електромера ми.

Заслужавам си го, ще кажат някои. Аз съм некоректен клиент, некоректността се наказва, следователно доставчикът е в пълното си право да ме отреже без да ме предупреди (така би ми дал възможност да се издължа без да ме отрязва) и това изобщо не е некоректност. Забравил съм да потвърдя плащането, когато фактурата е била предявена към обслужващата ме банка, това е положението. Сестра ми, която изпратих до най-близката каса, плати неплатената фактура, а наред с нея плати още една, която вече бях платил по банков път и една съвсем прясна, която още дори не беше дължима. Но никой, нито на касата, нито по време на разговора по информационната линия за обслужване на клиенти, не счете за нужно да й каже, че за възстановяване на електрозахранване се дължи такса в размер на 20 лв. за обикновена услуга (12 часа) и 40 лв. за експресна (6 часа). За тази такса научих вчера в 18.48 часа, след като всички каси вече бяха затворили. На въпроса ми защо не са ни казали по-рано, ми беше отговорено, че „тази такса винаги я е имало”. Железен аргумент.

Както и да е, за пръв път се оказвам без електричество за няколко денонощия, което като за градска среда може да се приеме за продължителен период, въпреки солидния ми опит в нощуването в палатки, хижи и други места с ограничени битови удобства. Но трябва да ви кажа, че този факт изобщо не помрачи моя дух, дори може да се каже, че вчера се чувствах добре в тъмното. Какво толкова? Лято е, не се налага да включвам отоплителни електроуреди. Не мога да си пусна телевизора, нито компютъра (батерията на лаптопа ми отдавна не издържа повече от 37 минути), но това не е голяма беда. Дори е по-хубаво. Като едночленно домакинство, не съхранявам почти никакви хранителни запаси в хладилника си (хеле пък във фризера), от чието погиване да се притеснявам. Каквото и да купя, то неизбежно се разваля преди да бъде изконсумирано докрай и бива изхвърлено, понеже количествените разфасовки в малките и големи хранителни магазини не са подходящи за самостоятелно живеещи граждани и гражданки, но това е друга тема. Е, напитките са топли, а във фризера няма лед. Но и това се преживява. Винаги мога да сляза до магазина да си взема една студена бира или да употребя една такава в близкото питейно заведение. Притежавам устройство умен телефон, чрез който имам достъп до интернет, скайп и популярните виртуални социални мрежи worldtrucker.com, Hatebook.org и др., имам си малка като обем, но мощна колонка с която да си пускам музика…от телефона. Мога да чета книга на светлината на челник, с който си светя и когато трябва да ползвам санитарните помещения или ако по друга причина ми се налага да се придвижвам от помещение в помещение. Оказва се, че и без електричество аз имам всичко, което ми е необходимо, за да не се чувствам ограбен задето нямам ток.

Усещането да нямаш ток и същевременно да си в градска среда е странно, някак си е неестествено, че съм лишен от нещо, с което толкова съм свикнал и съм го приел за даденост, че не мога да си представя, че може и без него. Е, явно може…за непретенциозни представители на едночленни домакинства, като мен. Но само донякъде и за малко. Все пак умните телефони трябва да се зареждат. Съвременните технически средства, които са неизменна част от днешния бит, преди 50-100-150 години не са липсвали на никого (няма и как да са липсвали, след като не са съществували), а сега не можем да си представим живота без тях. След като винаги сме се ползвали от облагите на канализацията, течащата вода и санитарния възел в жилището, можем ли оттук нататък да живеем без тях за продължителен период от време? Много ясно, че не можем. Можем ли да живеем без молове, хладилници, печки, компютри, фурни, мивки, озвучителна техника? Та аз дори и без умен телефон се чудя как съм живял до неотдавна, когато за пръв път се сдобих с такъв.

Е, за добро или за лошо, нещата, без които няма да можем ще стават все повече. Днес платих такса за възстановяване на електрозахранване. Стандартна, не експресна. Което означава, че и днес ще съм на тъмно. Добре, че притежавам умен телефон (прясно зареден), колонка и челник – пакет за оцеляване на тъмно.

В заключение, отправям поздрав със следната песен