Wednesday, December 26, 2007

Спиртна напитка с аромат на ром



Никога не съм си правил илюзията, че това, което се продава по магазините е истински алкохол. В случая производителят поне е достатъчно коректен да го упомене на етикета (при отваряне в отделен прозорец, снимката е достатъчно голяма, за да може да се чете).

Sunday, December 23, 2007

Гузна съвест


- Знаете ли за какво ви спряхме?
Така започна разговора ми с един милиционер непосредствено след като бях нарушил Закона за движение по пътищата.
- Не - отвърнах.
- Тук нямате право на ляв завой.
- Добре. Не оспорвам.
- Покажете ми документите за проверка.
- Заповядайте.
- Този талон за технически преглед е изтекъл.
- Да - признах аз
- Глобата е 250 лв., а за левия завой още 150 лв. и три контролни точки.
Последва и дългоочакваният въпрос:
- Какво да правим сега? Да пишем ли акт?
Съзнавах, че бях извършил две нарушения и това беше безспорно. Не ми се вярваше глобите да са чак толкова големи, но бях приел, че ще понеса някаква парична санкция. Може би милиционерът умишлено се опитваше да ме въведе в заблуждение, че законът е по-строг, отколкото е в действителност, за да манипулира готовността ми да бутна по-голям бакшиш. Всеки знае, че това е универсалното решение, логичното продължение и логичният завършек в дух на разбирателство на подобни кратковременни взаимоотношения с органи на МВР. Но аз не знам как се прави. Наясно бях какво се очаква от мен, но просто не знам как да извадя банкнотата и как да му я дам - в джоба ли да му я бутна, в ръката ли... Имам някаква психологическа спирачка. Освен това предлагането на подкуп е престъпление. Ами ако има камери, или ако бакшишът му се види малко и милиционерът реши да се прави на почтен? Не знам как става тая работа, поради което и никога не съм давал пари на милиционер.
- Направете това, което трябва - отвърнах на зададения ми въпрос дали да пишем акт.
- Сегааа - милиционерът започна да разсъждава на глас, - 250 лв. плюс 150 лв. прави 400 лв. И три контролни точки ще ви вземем. Какво да правим? Да пишем ли?
- Не знам - отвърнах, - вършете си работата.
- Добре де, - милиционерът се чудеше какво да каже, - защо не сте минали на преглед?
- Не съм намерил време, защото ходя на работа.
Той отбеляза, че това не е уважителна причина. Продължи още малко да разсъждава на глас колко прави 250 плюс 150 и как ще ми вземат три контролни точки и че това е много неприятно и.т.н. Накрая се замисли малко и каза:
- Добре, ще направим компромис. Няма да пишем акт.
Тези думи ме облекчика, но над благоприятния развой все още тегнеше сянката на милиционера, който продължаваше да ми седи до вратата без да помръдва. Мина около минута без никой да продума, след което той повтори:
- Ще направим компромис, няма да пишем акт.
Продължаваше да стои до прозореца ми и се взираше вътре - може би в ръцете ми. Бях объркан. Нямаше да пише акт, но защо не се поместваше!? Явно очакваше някаква реакция от моя страна, но такава така и не настъпи. Гледахме се още малко без никой да продума. Чудех се какво да правя. Минаха още минута две и аз не можах да измисля нищо друго, освен да си вдигна стъклото и да си тръгна. Това и направих.

Странното на случката беше, че след това се чувствах гузен - но не от това, че съм нарушил закона, а задето не дадох нищо на милиционера, който не ми написа акт. Явно има моменти, в които наглите и корумпирани служители на бюджетна издръжка предизвикват по-скоро съчувствие, отколкото погнуса. А това никак не е хубаво. Такова чувство ме спохождаще за втори път в рамките на няколко месеца. Предишният път беше в службата за местни данъци на ул. Гурко (до кукления театър), където трябваше да си подам една декларация. Бях просрочил с около месец крайния срок и длъжностното лице с усмивка ми каза, че трябва да почерпя кутия бонбони. Бях сигурен, че е на шега. Не допусках, че човек може да е толкова нагъл да си иска подкуп пред погледите на още пет-шест граждани, които чакаха на опашката след мен. Няколко пъти каза, че ако не почерпя бонбони, ще пише акт за 150 лв. В крайна сметка не ми написа акт, а аз си взех документите и си тръгнах. И се почувствах гузен, но не пред закона.

Thursday, November 1, 2007

Кой дебне в мрака







Тези странни агитационни плакати, увити около дърветата, са малко плашещи. Когато ми се случи някоя вечер да се облекчавам по малка нужда до някое дърво, като видя изведнъж тези гърбове в цял ръст навсякъде около мен, за момент се стряскам. Сякаш съм попаднал в центъра на някаква странна сбирка или съм обезпокоил повече от едно лица, които се облекчават или се отдават на по-странни, неизвестни за мен занимания. Или сякаш ме дебнат в тъмното. Тия плакати трябва да се отстранят.









Wednesday, October 31, 2007

Болен към бутилка посяга

Наскоро се почувствах болен. Не че е необичайно за сезона, но това по никакъв начин не облекчава дискомфорта от подобно състояние. Не само, че няколко дни кашлях и ме болеше гърло, но и бях принуден да се въздържам от биричка и други напитки, които биха поставили под угроза настъпването на желания здравновъзстановителен ефект от медикаментите, които приемах. След неколкодневно провеждане на такъв вид самолечение, резултатът беше подобрение, но за жалост – незначително. С този темп на възстановяване може би щях да посрещна 2008 г. в добро здраве. С мисълта, че нямам какво да губя, онзи ден изпих в бара пет водчици и две бирички, изпуших една кутия цигари и....о, чудо! Оправих се! Още на следващия ден почти бях преодолял болестта, а днес вече пръщя от здраве. Това може би е емпирично доказателство, че употребата на алкохолни напитки и тютюневи изделия може да доведе до значително подобряване на здравето, а може би просто такава е била волята на Всевишния (да се свети името му). Ще продължа да експериментирам, докато достигна до методологично и емпирично издържан резултат - принос към науката. Но какъвто и да е той, остава в сила теоремата, че алкохолът е нож с две остриета. Страничен ефект от споменатия по-горе експеримент се прояви под формата на един от най-тежките махмурлуци в живота ми – удари ме едновременно в главата и стомаха и продължи цял ден. Но такъв е животът. На какво ли не се подлага човек в името на науката и здравето!

Забележка: С горното по никакъв начин не подстрекавам никого към употреба на алкохолни напитки и тютюневи изделия

Tuesday, October 9, 2007

Докторската дисертация на Бойко Борисов - анкета

Tuesday, October 2, 2007

Къде отиват осигуровките ви и за какво се борите

"Трябва да е пределно ясно – днес, който укрива доходи и не плаща осигуровки се обрича в бъдеще да бъде мизерстващ пенсионер". Тези думи ми направиха впечатление измежду обичайните празни приказки в приветствието на социалния министър Емилия Масларова по случай първи октомври - Международният ден на възрастните хора. Коректността обаче изисква да се спомене още, че колкото и надлежно човек да си плаща реалните осигуровки, това изобщо няма да го избави от участта "мизерстващ пенсионер".

Даже за по-вярно може да се приеме обратното - че точно тези, които се осигуряват на пълната заплата и си плащат всички осигуровки, се обричат да бъдат мизерстващи пенсионери вбъдеще. Такъв ще бъде естественият резултат от една "солидарна" система, при която:
- осигуровките на днешните работещи са основен източник на пари за изплащане на пенсии;
- размерът на същите зависи основно от възможностите на фондовете на НОИ да плащат, а не от индивидуалния принос към пенсионната система;
- съотношението между работещи и пенсионери постоянно се влошава. През 2005 г. на всеки 100 души, внасящи осигуровки, са се падали около 90 пенсионера, а прогнозите са, че през 2050 г. на всеки 100 осигурени ще има около 110 пенсионера (виж бюлетин на НОИ бр. 3 от 2006 г.).

Очевидно е, че в едно застаряващо общество, като българското, все по-малко хора ще вкарват пари в пенсионната система, но все повече хора ще се ползват от нея. А при положение, че България е доста далеч от представата за богато общество, е ясно, че пенсионерите след 30-40 години не могат да се надяват на много, дори и цял живот да са се осигурявали на максималния осигурителен доход.

На фона на тази обективна реалност е крайно нечестно социалният министър да внушава на хората, че като си плащат осигуровките, ще си обезпечат старините. Думите на Масларова биха били самата истина, ако осигуровките действително бяха форма на лични спестявания. Но тъй като пренебрежимо малка част от тези плащания постъпва по лични сметки, високата осигурителна тежест само пречи на обществото да забогатее и възпрепятства отделните хора да се погрижат сами за бъдещето си. И едва ли някой би се учудил, че най-рационалното поведение е точно това, което Масларова бичува - човек така да оптимизира осигурителния си доход, че да е в състояние да инвестира част от продукта на своя труд за себе си, така че да не бъде мизерстващ пенсионер вбъдеще.

Monday, October 1, 2007

Аграрен тип се опитва да влезе в софийски тотопункт с МПС







Но входът се оказва тесен дори за автомобил с незначителни
размери като Лайно Клио

Sunday, September 30, 2007

Какво е на снимката?

Отговорите са след снимките


1.


2.


3.


4.


Отговори:

1. Бира

2. Водка с мента 50/50 с лед и лимон

3. Домашна ракия

4. Мокет



Friday, September 28, 2007

За даскалите и изнудвачите

Ако поискам 80% незабавно увеличение на заплатата, е ясно, че няма да го получа. Мога да блокирам кръстовището на улиците Шишман и Иван Вазов, или да обява жадна стачка, но се съмнявам, че ще постигна успех. Просто в частния сектор в една пазарна икономика подобен подход почти не работи.

Учителската стачка дразни не толкова с конкретните искания, колкото с ултимативния тон. Не става въпрос затова дали учителите заслужават повече пари (сигурно заслужават). Даже нека приемем за вярно, че работата им е много тежка, вършат я перфектно (всички, без изключение), а дългите им отпуски са си ги заслужили. За разлика от бюджетните служители обаче, ако един обикновен данъкоплатец от частния сектор се чувства недооценен, но не получи увеличението, което си е поискал, просто си тръгва и си търси друга работа при по-добри условия, които го удовлетворяват. И така би трябвало да бъде. Хората го правят постоянно – въпрос на квалификация и пазар на труда, който между другото напоследък е по-благоприятен за трудещите се, отколкото за работодателите. Чудя се какво спира учителите (и всички останали служители на издръжка на държавата) да правят същото, щом са толкова висококвалифицирани, колкото твърдят. Какво може да мотивира човек да работи на държавна работа за 300 лв., щом може да печели повече дори и с най-неквалифицирания труд в частния сектор, е въпрос за размисъл. Стремежът на всеки рационално мислещ човек към подобряване на личното благосъстояние е съвсем естествен, но в случая с учителите смущаващото е това, че се опитват да го постигнат, като се възползват от възможностите си да нанесат вреда на много хора и изнудват цялото общество, като го поставят в положение на заложник в един трудов спор между работник и работодател. И за съжаление всякакви групи бюджетни служители приемат такова поведение за съвсем оправдано, без да си дават сметка, че не е честно, спрямо останалата част от обществото.

Sunday, July 29, 2007

Няма информация – няма манипулация

Финансовият надзор притиска инвестиционните посредници да не дават коментари в медиите

Когато става дума за инвестиционни теми, не съществува свобода на словото. Така е по закон не само в България, но и навсякъде, където има финансови пазари. Защитата от подвеждаща информация и равният достъп до важната информация за търгуваните компании явно са достатъчно благородни каузи, за да оправдаят известни ограничения на свободата на изразяване. Вероятно подобни добри намерения са в основата и на новата Наредба за изискванията към дейността на инвестиционните посредници, приета от Комисията за финансов надзор (КФН). Според нея информацията, която инвестиционните посредници дават на клиентите си (включително медийните им изяви) трябва да е “точна и да не подчертава потенциални ползи от дадена инвестиционна услуга или финансов инструмент, без едновременно да посочва ясно и на видно място съответните рискове; да е достатъчна, разбираема, да не прикрива, пропуска или омаловажава важни съобщения, изявления или предупреждения”.

На пръв поглед тези изисквания звучат съвсем справедливо. От друга страна обаче характеристиките "точност", "достатъчност" и "разбираемост" и.т.н. биха могли да означават, че един анализатор не може да изрази мнение за акциите на дадена компания, ако не го обоснове със задълбочен фундаментален анализ, DCF модел за оценка на акции, дружества аналози и.т.н. – нещо, което е очевидно нереалистично. Според представители на инвестиционните посредници, в неофициални “сондажи” с тях от КФН дават индикации, че ще прилагат точно такива изисквания към обосноваността на коментарите и че са се наежили да санкционират. А последното не е съвсем невероятно при положение, че вече има случай (макар и неогласен) на глобен анализатор за коментар във вестник и широко огласен случай на глобен човек за съобщение в интернет форум.

Защитата на непрофесионалните инвеститори е хубаво нещо, но когато държавни органи разписват (и санкционират) подробно в нормативни актове какво може, какво трябва и какво не трябва да се съдържа в една публикация, може би е време да се замислим дали “защитата” не е стигнала твърде далеч, отвъд границата на вредното за обществото ограничаване на свободното изразяване на мнения, дали държавните чиновници съзнателно не подценяват способността на хората да осмислят информацията и да вземат решения. Истината е, че тези мерки не защитават никого. Никой не твърди, че коментарите и прогнозите за ценни книжа са верни. Това са мнения, които може да се потвърдят или да не се потвърдят. Имат автори с име и авторитет (позитивен или негативен) в бранша и е въпрос на лично решение на всеки един човек да прецени дали да им се довери, или не. Но при всички случаи тези мнения са интересни като информация за всеки, който инвестира в ценни книжа. Не е трудно да се предвиди, че когато няколко аналитици и брокери “изгорят” с по една глоба, коментарите и прогнозите просто ще изчезнат от финансовите страници на вестниците. Кой би се радвал на такава “защита”? Със сигурност не и тези, за които е предназначена. По този начин чиновниците не просто ще лишат хората от коментарите и прогнозите за ценни книжа (обичайни за финансовите медии в цивилизования свят), но ще им ограничи правото да поемат отговорност за собствените си решения. Това е страшното.

Wednesday, July 25, 2007

За моя провал в PR журналистиката

За да не стои блога ми празен, на първо време ще поместя един текст, който бележи моят единствени и безславно провалил се опит в PR журналистиката. Написах го преди около две години за едно известно лайфстайл издание, но така и остана непубликуван. Трябваше да е рекламен, но написан като обикновен нерекламен (така наречения advertorial) за някакъв кредитен продукт на ОББ (Отворен кредит), който бил толкова сложен, че хората се затруднявали да разберат какво представлява.

Как отвореният кредит ме върна към живот
Обичам да пазарувам. Нищо не ми доставя такова удоволствие от живота, като да вляза в лъскав магазин на бул. Витоша и да си купя чифт обувки Гучи за 1000 лв. и още пет шест ризки Роберто Кавали за по 300 лв. В съседния бутик си купувам нова лула (вече имам около 18) и тютюн. Аз пуша само качествен материал и пия само квалитетно уиски, което ме подсеща да си набавя Johnny Walker със син етикет - 300 лв. бутилката. Ех, живот. Но за жалост не съм богат наследник или преуспял бизнесмен, а обикновен труженик. Не е трудно да се досетите, че с такова пазаруване заплатата се топи бързо. Отвратително ми е, когато нямам пари, а до заплата остават цели три седмици. Наляга ме същинска депресия и самосъжаление от жалкото ми съществуване. Няма лек за моята скръб. Само парите могат да ме утешат, мамка му....и лъскавите неща.

Така се случи, че един ден съдбата ме отведе в един клон на Обединена българска банка (ОББ). Там намерих лек за моите мъки - нещо като вълшебната кесия от приказките (пълна с жълтици, които никога не свършват), но в модифициран вариант - "Отворен кредит". Обясниха ми, че мога да тегля пари от всички банкомати на ОББ, когато си поискам и колкото си искам (до изчерпване на лимита от 8 хил. лв.). Щом чух това, без да му мисля повече подписах някакви документи, взех банковата карта за усвояване на кредита и хукнах навън. Отново се чувствах изпълнен с живот и полезен на обществото. Купих си нови обувки Прада за скромната сума от 1200 лв. Бях си изхарчил заплатата, но нали си имах карта "Отворен кредит". От банкомата на ОББ зад ъгъла си изтеглих като пич два бона и пей сърце. От Sisley си набавих няколко пуловера за по 150 лв. парчето - зима идва все пак. Раираната вратовръзка Армани за 350 лв. ми допадна още от пръв поглед. Реших, че добре ще подхожда на шикозния ми блейзър Пиер Карден. Часовникът Cartier за 1000 лв. на съседната витрина също ме разчувства. Парите вече бяха свършили, но нали си имах "Отворен кредит". Отидох отсреща до банкомата реших проблема.

На връщане се замислих как ще ги връщам тия 3 хил. лв. От вълнение не бях изчакал служителите на ОББ да ми обяснят за тази дреболия. Отидох в ОББ видимо притеснен. Но делово облечената служителка ми се усмихна и каза "ОК". Оказа се, че с погасяването нямам никакъв проблем. Само трябва всеки месец да връщам поне 3% от използваната сума, която отгоре на всичко отново мога да изтегля като кредит още на другия ден. А годишната лихва е 16.75%. На мен лично ми се наложи след три седмици да платя 3% от изтеглените 3 хил. лв. и лихвата за трите седмици - всичко на всичко 118 лв. и 91 стотинки. И това ако не е далавера!


На възложителите не им хареса, изгевезиха се и не го публикуваха (аз пък не взех хонорар). Аз обаче си го харесвам и затова го споделих тук.