Всеки човек, без изключение, има наклонност към хазарт малко или много. Дали заради естественото човешко влечение към лесни материални придобивки, или заради удоволствието да изпиташ тръпката от поемането на риск, или може би просто за забавление, или и трите неща взети заедно, всеки е податлив или има потенциал да се поддаде, ако бъде поставен в подходяща за целта ситуация, на хазартните си пориви.Това се случи и на мен и двама мои приятели по време на едно наше посещение в град Пловдив с цел туризъм. След обилна вечеря в ресторант „Даяна”, където изборът е твърде сложен заради огромното меню, по своя обем съпоставимо с комикс вариант на „Братя Карамазови”, но далеч не толкова вълнуващо, и след няколко напитки в бар „Найлон” – нощно заведение, пълно с пияни хора с щастливи изражения, футболни запалянковци, артистични на вид и нормално изглеждащи граждани, точно преди да се приберем в квартирата, разисквайки модните пристрастия към официалните анцузи (такива с кант на горнището и долнището), които ни бяха направили впечатление, докато се разхождахме из града, незнайно как, в 2.00 часа през нощта се озовахме пред казиното на хотел Тримонциум. И внезапно пристъпихме прага му. Красиво момиче на пропусквателното гише любезно сне данните от личните ни документи, фотографира ни и ни покани да влезем в голямата игрална зала. Веднага щом се огледахме, осъзнахме, че нашите опасения, че няма да бъдем допуснати заради непредставителното си облекло, бяха абсолютно безпочвени. Имаше три рулетки, 4 маси за блaкджaк, две електронни рулетки и много машинки и ротативки. Красиви и оскъдно облечени, но елегантни момичета завъртаха рулетките и обръщаха картите от тестетата. Израженията им бяха сурови и строги. Придружаваха своите изящни движения с информационни съобщения, изричани с равен тон „Но мор бетс, плийз. Край на залаганията”. Всъщност не чух да казват нещо друго, а нима е и нужно. Човек би могъл да остане с грешното впечатление, че тези момичета не са твърде въодушевлени от своята работа. Но в действителност те грижливо прикриваха своята приветливост и позитивни емоции, за да не разсейват посетителите от тяхната основна мисия. Повечетето от тях даваха вид да преследват щастието си с изцъклени и очакващи погледи, насочени към топчетата, танцуващи по отсеците на рулетката, обръщащите се карти или другите електронни устройства, на които възлагаха надежди за бъдещ разкош. Чуваше се българска, турска, гръцка реч и фон от пиукания, цъкане и звуци от допир на пластмасови чипове в твърди повърхности. Сервитьорки, облечени с оскъдни, но нелепи униформи, раздаваха на посетителите алкохолни напитки.
Аз притежавах 20 лв., единият ми съгражданин имаше приблизително същата сума, а третият, който демонстрираше в най-голяма степен неприязън, да не кажа нетърпимост, към хазарта разполагаше с няколко десетки левове. Употребихме по едно уиски, което, както се оказа, беше безплатно, и се насочихме към своите занимания. Аз застанах до една рулетка. Няколко гражданина на републиките Турция, Гърция и България поставяха чипове по многобройните полета на рулетката и след всяко завъртане почти всички биваха прибирани от добре изглеждащата операторка на рулетка (не, няма да я нарека крупие). Разиграваха се сериозни суми. Хората с особена настървеност и интензивност хвърляха на масата банкноти, които се трансформираха в чипове. Чиповете бързо изчезваха, хвърляха се нови банкноти, които от своя страна също се трансформираха в чипове и така една непрестанна въртележка. Притеснявах се, че ще стана обект на присмех с моите 20 лв., но все пак ги предявих. Същите бяха трансформирани в чипове и никой не ми обърна внимание. А защо ли изобщо съм очаквал, че някой ще се присмива точно на мен и на 20-те ми лв., докато изпитва силни емоции от губене (в по-редки случаи и печелене) на пари? Чудя се. Започнах да играя. Минималният залог беше 1 лв. на отделно число, или 5 лв. на цвят или групи числа. Приложих системата „Мандарин”, която се състои в два равни залога – един на цвят и един на четно или нечетно число. Вероятността и двата залога да са губещи е 25%, същата е вероятността и двата да са печеливши, а 50% е вероятността единият да е губещ, а другият печеливш. Сами разбирате, че с тази система надали ще претърпите бог знае какви загуби (освен ако не сте много търпеливи), нито пък може да се надявате на баснословни печалби. Идеална за хора като мен, които не са твърде хазартно ориентирани и не вярват в лесните способи за забогатяване без труд и интелект, но пък не желаят да се лишат напълно от тръпката да поиграят хазарт. А и все пак имах само 20 лв., с които трябваше да прекарам 1-2 часа в казиното. На първото завъртане и двата ми залога бяха губещи. Нищо, казах си, със следващите 10 лв. ще изкарам няколко завъртания. Но на следващото завъртане, уви, се случи същото. Невероятно. Как е възможно да имам две последователни загуби. Вероятността за това е едва 6.25%. И да ми се случи съвсем в началото. Ега ти късмета. Обезсърчен понечих да се отдръпна от рулетката, когато съгражданинът ми, притежател на десетки левове, ми предложи да ми услужи с 20 лв. Хазартната ми порив се обади и ме застави да приема този заем и да продължа своята игра. И бях възнаграден. На следващото завъртане спечелих. Последваха няколко завъртания с резултат 0. На следващото завъртане пак спечелих, един вид възстанових загубите. Поръчах си още уиски. До мен някой пуфтеше, даже скимтеше. Обърнах се и видях измъчена физиономия, сбръчкана от емоции на гняв и съжаление. Човекът за броени минути беше загубил към 600 лв. Другите играчи също бяха малко напрегнати. На мен пък ми беше много хубаво. Поръчах си още уиски и продължих с моята система „Мандарин”. След около 20 минути бях с 30 лв. напред, още уиски, след още 15 минути отново бях на нула. Тогава реших, че съм постигнал целта да се позабавлявам, при това безплатно (бях на нула), даже бях с няколко уискита напред. Осребрих си чиповете на стойност 20 лв. и в този момент видях, че единият от двамата ми приятели, който беше загубил вече 15 лв., току що беше седнал да проиграе последните си 5 лв. на електронна рулетка. Не че нямаше желание да извършва действия с по-сериозни суми, но по нелепо стечение на обстоятелствата, точно тогава системите на банка ОББ не функционираха и той беше в невъзможност да закупи чипове или да изтегли пари в брой с банковата си карта. Още дискутираме дали по този начин банката му е направила добро, или му е навредила. Няма и как да разберем. Е, ще го изчакаме, какво да направим, рекохме си с третия приятел от нашата весела компания (този, който не търпи хазарт) и вкарахме по 5 лв. на електронната рулетка (там залозите са малки – по 10 и 50 стотинки). За него това беше сюблимен момент – за първи път играеше на хазарт. И така залагахме, смеехме се, употребявахме още уиски, а петте лева така и не се изчерпваха. Забелязах девойка с поднос препечени сандвичи. Подтикнат от чувството на глад в този късен нощен час и умилен от приятната атмосфера и веселото настроение зададох нелеп въпрос с очевиден отговор: „А тия сандвичи плащат ли се?”. Девойката ме изгледа с недоумение и отговори „Не”. „Тогава дайте три”, с усмивка помоли единият ми съгражданин. Големи мизерници сме, а, смеехме се ние. Продължихме да прилагаме системата „Мандарин” и усилията ни се увенчаха с успех – удвоихме нашите 5 лв.
В крайна сметка ние се измъкнахме от казиното без тъга и покруса, породени от тежки загуби и неосъществени стремежи. Поддадохме се на хазартния порив, но го управлявахме (макар че не се знае какво би се случило, ако системите на ОББ не бяха възпрепятствали колегата Огнян да изтегли пари в брой). Освен това се забавлявахме, напихме се и дори се нахранихме. И открихме, че със системата „Мандарин” казиното може да бъде добър метод за социално слаби граждани да си осигурят храна и подслон, стига да са в състояние, както ние, да управляват своите хазартни пориви. Ето какво гласи коментар на потребител на социалната мрежа Foursquare за казино Тримонциум – The place is every other casino. Smokey, noisy and a lot of adrenaline and most of the time regret. Със сигурност обаче последното не се отнасяше за нас.
