Wednesday, July 25, 2007

За моя провал в PR журналистиката

За да не стои блога ми празен, на първо време ще поместя един текст, който бележи моят единствени и безславно провалил се опит в PR журналистиката. Написах го преди около две години за едно известно лайфстайл издание, но така и остана непубликуван. Трябваше да е рекламен, но написан като обикновен нерекламен (така наречения advertorial) за някакъв кредитен продукт на ОББ (Отворен кредит), който бил толкова сложен, че хората се затруднявали да разберат какво представлява.

Как отвореният кредит ме върна към живот
Обичам да пазарувам. Нищо не ми доставя такова удоволствие от живота, като да вляза в лъскав магазин на бул. Витоша и да си купя чифт обувки Гучи за 1000 лв. и още пет шест ризки Роберто Кавали за по 300 лв. В съседния бутик си купувам нова лула (вече имам около 18) и тютюн. Аз пуша само качествен материал и пия само квалитетно уиски, което ме подсеща да си набавя Johnny Walker със син етикет - 300 лв. бутилката. Ех, живот. Но за жалост не съм богат наследник или преуспял бизнесмен, а обикновен труженик. Не е трудно да се досетите, че с такова пазаруване заплатата се топи бързо. Отвратително ми е, когато нямам пари, а до заплата остават цели три седмици. Наляга ме същинска депресия и самосъжаление от жалкото ми съществуване. Няма лек за моята скръб. Само парите могат да ме утешат, мамка му....и лъскавите неща.

Така се случи, че един ден съдбата ме отведе в един клон на Обединена българска банка (ОББ). Там намерих лек за моите мъки - нещо като вълшебната кесия от приказките (пълна с жълтици, които никога не свършват), но в модифициран вариант - "Отворен кредит". Обясниха ми, че мога да тегля пари от всички банкомати на ОББ, когато си поискам и колкото си искам (до изчерпване на лимита от 8 хил. лв.). Щом чух това, без да му мисля повече подписах някакви документи, взех банковата карта за усвояване на кредита и хукнах навън. Отново се чувствах изпълнен с живот и полезен на обществото. Купих си нови обувки Прада за скромната сума от 1200 лв. Бях си изхарчил заплатата, но нали си имах карта "Отворен кредит". От банкомата на ОББ зад ъгъла си изтеглих като пич два бона и пей сърце. От Sisley си набавих няколко пуловера за по 150 лв. парчето - зима идва все пак. Раираната вратовръзка Армани за 350 лв. ми допадна още от пръв поглед. Реших, че добре ще подхожда на шикозния ми блейзър Пиер Карден. Часовникът Cartier за 1000 лв. на съседната витрина също ме разчувства. Парите вече бяха свършили, но нали си имах "Отворен кредит". Отидох отсреща до банкомата реших проблема.

На връщане се замислих как ще ги връщам тия 3 хил. лв. От вълнение не бях изчакал служителите на ОББ да ми обяснят за тази дреболия. Отидох в ОББ видимо притеснен. Но делово облечената служителка ми се усмихна и каза "ОК". Оказа се, че с погасяването нямам никакъв проблем. Само трябва всеки месец да връщам поне 3% от използваната сума, която отгоре на всичко отново мога да изтегля като кредит още на другия ден. А годишната лихва е 16.75%. На мен лично ми се наложи след три седмици да платя 3% от изтеглените 3 хил. лв. и лихвата за трите седмици - всичко на всичко 118 лв. и 91 стотинки. И това ако не е далавера!


На възложителите не им хареса, изгевезиха се и не го публикуваха (аз пък не взех хонорар). Аз обаче си го харесвам и затова го споделих тук.

3 comments:

noname said...

Perfect!
Similar to my experience :)

Anonymous said...

Страхотно написано, увлекателно и интересно, но макар всичко да е абсолютно сериозно.. защо ли ми се струва, че авторът се движи по ръба на сатирата? С леки корекции би станало идеално за в-к Стършел:)

Vens said...

Тогава наистина смятах, че с малко ирония този текст можеше да е по-забавен и да си изпълни маркетинговата функция, но много бързо си дадох сметка, че звучи леко подигравателно и не става за PR.
Но благодаря за хубавите думи :)