Saturday, June 19, 2010

БНТ не трябваше да купува ТВ правата за световното по футбол

Ръководството на Българската национална телевизия решило да не излъчва няколко мача от световното първенство по футбол, за да излъчи мачовете на националния отбор по волейбол. Дали това решение е правилно? Категорично не. Но не защото световното е по-значимо събитие от българските мачове по волейбол. Очевидно и към двете има интерес, въпрос на лични предпочитания. Това би била дискусията, ако живеехме във времето, когато БНТ беше единствена и от избора на нейните редактори зависеше какво ще гледат зрителите. Но в наши дни, когато има може би над сто телевизии, между които достатъчен брой такива с национално покритие, е пълен абсурд да има събитие, което привлича значителен интерес от страна на аудиторията и то да не бъде излъчено по никоя телевизия. Е, в случая каквото и да решават в спортната редакция на БНТ, поне едно от двете събития (няколкото мача от световното или волейбола) ще остане неизлъчено, понеже са по едно и също време.

Логически погледнато такова нещо не би трябвало да се случва, но явно може, щом БНТ е закупило правата за излъчване и на двете събития. И тук възниква въпросът защо изобщо ги е закупила? За правата за световното БНТ е платила 2.1 млн. евро. Нормално инвестициите се предприемат с цел реализиране на печалба, в случая привличане на зрителска аудитория и реализиране на приходи от реклама. Но явно в БНТ не мислят така, щом с лека ръка решават да не излъчат нещо за което са платили около 90 хил. евро (пада се малко повече от 30 хил. евро средно на мач, а няма да се излъчат изцяло три мача). Значи това е чисто прахосничество. Което не би ме смутило чак толкова, ако телевизията беше частна. Собственикът така е решил, предприятието си е негово, да си троши парите както си иска. БНТ обаче е държавна, издържа се с държавна субсидия в размер на около 60 млн. лв., които  се формират от данъците на всички трудещи се хора в страната и от тази гледна точка такова разхищение е неприемливо. Но БНТ е „обществена” телевизия, ще кажат някои, и не се води от мотива да печели. Добре де, щом не е целта да печели, все някаква цел трябва да има – да създава други тип ползи за зрителите. А каква е ползата от това, че гледам световното по БНТ, вместо по Нова телевизия или Би ти ви? Единствената разлика е, че вместо да излъчват реклами преди и след мач и на полувремето, се наслаждавам по-продължително на коментаторите и събеседниците в студиото на БНТ. Е ако това е „ползата”, която струва 2.1 млн. евро, бих уволнил този, който е решил да ги похарчи, ако парите бяха мои.

Това, че държавната телевизия разхищава пари е лошо, но още по-лошо е, че едновременно с това лишава футболните фенове от възможността да гледат това, което им е интересно, защото въпросните мачове изобщо няма да бъдат излъчени пряко. Не е възможно една частна телевизия да плати милиони за правата да излъчи нещо и да не го излъчи. От гледна точка на личния материален интерес няма логика да правиш инвестиция без  да очакваш, че ще спечелиш от нея. Това може да се случи само, когато се разпореждаш с чужди пари (в случая на тези, които плащат данъци) и никой не ти търси сметка. Някои ще кажат, че не всичко в живота се свежда до пазар и материален интерес (просто железен аргумент). ОК, няма да влизам в идеологически дискусии, само ще обобщя: първо, държавата е разхитила пари, за да закупува телевизионни права за футболни мачове, които не излъчва, и второ, футболните фенове са лишени от възможността да наблюдават същите тези мачове. А какво щеше да бъде, ако частна телевизия беше купила правата? Първо, и футболните, и волейболните фенове щяха да гледат това, което им се гледа.  И второ, държавата нямаше да разхищава пари.

Изводът е очевиден. Горното е добър пример как понякога държавната активност за неща, които не са й работа, но се представят зад обвивката на някакъв вид „обществен” интерес, който се извисява над грубия материализъм, всъщност водят до вреден резултат.