Защо се крият доходи

Социалният министър Емилия Масларова искала да вдига осигурителните прагове. Била много изненадана от факта, че 90% от работодателите осигурявали работниците си на най-ниските осигурителни прагове. Не е много трудно обаче човек да си отговори на въпроса защо го правят.

За да получава един работник нетна заплата от примерно 700 лв., работодателят трябва да похарчи повече от 1150 лв. за брутна заплата и осигуровки. При толкова голяма ножица между това, което работникът получава и това, което работодателят плаща, е съвсем естествено и двете страни да се стремят да оптимизират взаимните си финансови отношения, така че хем работникът да получи повече, хем работодателят да плати по-малко. Толкова е очевидно, че чак е учудващо как някои хора не могат да възприемат простата причинно-следствена връзка – осигурителната тежест е много голяма, което мотивира хората да я избягват. И я избягват.

Освен увеличаване на осигурителните прагове, се обсъжда и зачестяване на проверките и драстично вдигане на глобите с цел работодателите да бъдат принудени да осигуряват служителите си на реалните им заплати. Илюзия е, че по този начин държавата помага на работниците. Точно обратното. Представете си, че на предприемач му предстои да наеме работник и е определил бюджет от 1200 лв. месечен разход за позицията. Ако го осигурява върху 300 лв., работникът може да получава над хиляда лв. месечно. Но ако всичко е според правилата и осигуровките са върху реалната заплата, доходът на работника ще трябва да падне под 800 лв., за да не се надвиши бюджетът от 1200 лв. Пазарът на труда може да принуди работодателя да ги надхвърли, но едва ли в достатъчна степен, за да компенсира по-високите разходи за осигуровки.

Изводът е, че когато работодателите са притиснати да плащат високи осигуровки, хем работниците получават по-малко, хем разходите на работодателите са повече. Високите осигуровки просто изяждат от доходите и на двете страни. Проява на долнопробен популизъм е да се внушава, че това лишаване от доход сега е начинът човек да си осигури прилично материално положение след пенсиониране. Истината е, че при всички положения държавната пенсия ще е мизерна, независимо дали са плащани осигуровки върху пълния размер на заплатата. Причината е очевидна – намалява броят на работещите (които вкарват пари в пенсионната система) и се увеличава броят пенсионерите (които ползват пари от нея).

Колкото и да са разбираеми съображенията, които мотивират хората да укриват доходи, те не са оправдание да се нарушава законът. Време е обаче нещата да започнат да се наричат с истинските им имена. Социалните осигуровки са чисти данъци – те не осигуряват материално обезпечение в личен план, а осигуряват пари на държавата и лишават хората от възможността да инвестират собствените си пари за обезпечаване на собственото си бъдеще. И е крайно време да се спре с евтините спекулации затова как неплащането на осигуровки на държавата водело до мизерия на стари години.

Къде отиват осигуровките ви и за какво се борите

"Трябва да е пределно ясно – днес, който укрива доходи и не плаща осигуровки се обрича в бъдеще да бъде мизерстващ пенсионер". Тези думи ми направиха впечатление измежду обичайните празни приказки в приветствието на социалния министър Емилия Масларова по случай първи октомври - Международният ден на възрастните хора. Коректността обаче изисква да се спомене още, че колкото и надлежно човек да си плаща реалните осигуровки, това изобщо няма да го избави от участта "мизерстващ пенсионер".

Даже за по-вярно може да се приеме обратното - че точно тези, които се осигуряват на пълната заплата и си плащат всички осигуровки, се обричат да бъдат мизерстващи пенсионери вбъдеще. Такъв ще бъде естественият резултат от една "солидарна" система, при която:
- осигуровките на днешните работещи са основен източник на пари за изплащане на пенсии;
- размерът на същите зависи основно от възможностите на фондовете на НОИ да плащат, а не от индивидуалния принос към пенсионната система;
- съотношението между работещи и пенсионери постоянно се влошава. През 2005 г. на всеки 100 души, внасящи осигуровки, са се падали около 90 пенсионера, а прогнозите са, че през 2050 г. на всеки 100 осигурени ще има около 110 пенсионера (виж бюлетин на НОИ бр. 3 от 2006 г.).

Очевидно е, че в едно застаряващо общество, като българското, все по-малко хора ще вкарват пари в пенсионната система, но все повече хора ще се ползват от нея. А при положение, че България е доста далеч от представата за богато общество, е ясно, че пенсионерите след 30-40 години не могат да се надяват на много, дори и цял живот да са се осигурявали на максималния осигурителен доход.

На фона на тази обективна реалност е крайно нечестно социалният министър да внушава на хората, че като си плащат осигуровките, ще си обезпечат старините. Думите на Масларова биха били самата истина, ако осигуровките действително бяха форма на лични спестявания. Но тъй като пренебрежимо малка част от тези плащания постъпва по лични сметки, високата осигурителна тежест само пречи на обществото да забогатее и възпрепятства отделните хора да се погрижат сами за бъдещето си. И едва ли някой би се учудил, че най-рационалното поведение е точно това, което Масларова бичува - човек така да оптимизира осигурителния си доход, че да е в състояние да инвестира част от продукта на своя труд за себе си, така че да не бъде мизерстващ пенсионер вбъдеще.