Докато настъпи пълна разруха

Какво трябва да стане, за да се засили натискът върху властта

„Този протест е и за вас, господа”, казва ни с леко укорителен тон мъж на средна възраст с български флаг в ръце, докато се разхождаме пред сградата на Народното събрание. „Демокрацията не идва на тепсия”, допълва той. Укорява ни понеже мисли, че сме странични наблюдатели, а не участници. Беше към

15.30 часа, слънцето и горещината бяха трудно поносими, а пред Народното събрание имаше около 30 протестиращи и още повече полицаи, застанали в плътна редица.

За съжаление наистина живеем във време и място, където демокрацията не е даденост и трябва да се борим за нея и да я отстояваме с постоянство. Мирните протести обаче явно не трогват управляващите. Както личи по поведението на властта, сутрешното кафе и вечерната обиколка от Ларгото през празните партийни централи и обратно не нарушава значително комфорта на управляващите. Свиква се, както човек свиква с някаква пъпчица, която сърби или с друго дребно физиологическо неудобство. Ето, парламентът и кабинетът заседават, вземат решения, назначават хора и извършват държавнически дела. И по всичко личи, че те няма да се откажат лесно от властта. За да има силен ефект е необходимо постоянно присъствие пред институциите – там, където управляващите заседават. И най-дебелокожите сигурно имат някаква чувствителност, когато много хора постоянно скандират под прозорците им и когато се налага да влизат и излизат от работните си места под полицейски кордон.

Но тук се сблъскваме с един чисто практически проблем с тези протести - повечето участници в тях имат работа, поради което имат възможност да се бунтуват предимно в извънработно време, което изключва по-голямата част от деня. Без да влизам в някакви дълбоки ценностни и класови определения на протестиращите, се създава впечатлението, че малко или много, част от тях са със сравнително висок материален статус и се радват на някакъв свой ограничен комфорт, който са си изградили. Когато тези лични острови на нормалност бъдат разрушени, навярно може да се очаква някаква ескалация, която да наруши по-решително комфорта на властта. Такава ескалация ще настъпи, когато настъпи пълна разруха, когато държавата фалира, валутният борд падне и хиперинфлацията стопи спестяванията на хората, които ги имат. Когато има режим на тока, когато стане трудно да се набавят базови хранителни продукти и когато уличната и битова престъпност се развилнее до степен страната да се превърне в някаква джунгла, където всеки да се бори за живота си. Ще има предпоставки да настъпи ескалация, когато хората, които сега протестират само в извънработно време, останат без работа или бизнесите им фалират. Ще настъпи ескалация, когато все повече хора, в това число и сегашните работещи и образовани хора бъдат доведени до отчаяние. Тогава вече протестиращите няма да са мирни, а яростни и агресивни. Тогава ще се стигне до насилие и опит управляващите буквално да бъдат изметени от властта. Опит, срещу който управляващите ще се съпротивляват яростно, но вече ще е необратимо. Това не звучи толкова невероятно. Ето, кабинетът ще увеличи разходите в бюджета за сметка на увеличение на държавния дълг, което е стъпка в тази посока.

Явно трябва да се стигне до пълна разруха, за да се оттеглят мафиотите и политическите им марионетки от властта. Което е жалко. Цената на срастването между мафията и държавата и сега е вече достатъчно висока.