Thursday, June 23, 2011

По-трезво за социалния подем

Във връзка с изрисуването и последвалото измиване на паметника на съветската армия, което предизвика толкова бурни изблици на емоции в социалните мрежи и форумите (което сигурно не е случайно),

ми харесаха един текст на Бойчев и текста на Бойко Пенчев.

И все пак, без да подценявам събитието с паметника и описаната интерпретация в двата текста, не преувеличаваме ли поне малко?

Разбирам, че е много примамливо и младежко-романтично на тази проява да се придава облик, като че дава тласък на някакво идейно-протестно течение срещу естаблишмента, който подтиска свободолюбивия дух на свободните хора и в защита на високите ценности и прочие. Но човекът, който го е рисувал може въобще да не си ги е мислил тия работи, а да го е направил просто за удоволствие. Представям си го как чете по сайтовете и социалните мрежи и си вика "брей, какво нещо направих". А може и да е целенасочено това послание.

Всъщност, признавам, това може би няма кой знае колко голямо значение, важното е, че случилото се развълнува много хора (мен включително). Уважавам теорията на г-н Бойчев за социален подем, макар да съм малко сдържан в очакванията си - избликът е факт в социалните мрежи и сайтовете с интелигентна аудитория, което, уви, обхваща твърде малка част от хората, че да промени нещо съществено. Все пак, в мирните и демократични общества революциите се правят с бюлетина, което пък предполага съществуването на политически формации, които да са честни, да изповядват идеи и ценности,така че представителите на поколението 25-40 с относително модерно, свободно и ценностно ориентирано мислене да припознаят свои представители. Уви, много сме далеч от това. Просто изборът от бюлетини е толкова ограничен, че е направо невъзможен. Затова с малък брой гласове и с известен брой купени такива, обществените ресурси ще продължават да се управляват, а значимите решения ще продължават да се вземат от партии ГЕРБ, ДПС, БСП, Атака или други като ГЕРБ и НДСВ, които ще се появят изневиделица, за да оберат протестния вот въз осноснова на представата за авторитет, решителност и сила (нещо като култ към личността - сега към министър председателя, преди това към Симеон Сакс), с които ще избавят гражданите от проблемите им.

И все пак случилото се с паметника и реакциите, които предизвика, не е лошо.

4 comments:

Рапана said...
This comment has been removed by the author.
Това мнение said...

Това мнение

Рапана said...

На мен пък ми хареса и това мнение

Vens said...

Индийд. Особено това:

"Но не е лошо изобщо да се замислим над тази наша кахърно-драматична визия на културата. У нас музеите са гробници, колчем каже някой нещо по-игриво и интересно, аятоласите се хващат за ножовете /"случаят Батак"/. Водят учениците да гледат космите от главата на Левски, превъзнасят се пред мощи на светци, чувстват се длъжни да застават мирно, когато се споменат едни или други имена".