"Българи юнаци", "България на българите" и прочие. Под такива възгласи и под развети трибагреници младите български патриоти (бъдещето на България)защитават българщината и арестуваните българи. Видимото впечатление е за обикновена вандалщина, макар някои протестиращи да претендират по форуми и социални мрежи, че се борят за някакви ценности и идеи, които са нещо различно от обикновен расизъм. Някои може и наистина да си вярват и помислите им да са чисти, не знам. Но идеалите на повечето май достигат до концепцията за България на три морета, а именно Северно, Китайско и Карибско. Това, че в основата на посланията е "БЪЛГАРСКОТО", е достатъчно показателно.
Чудя се как може човек толкова ревностно да се гордее с това, че е българин и да е готов да упражнява насилие в името на "българското", сякаш има някаква лична заслуга затова, че е българин. А дали гордост или национален комплекс е в основата на тези емоции е отделен въпрос. Но при всички положения, след като човек не избира къде да се роди и какви да са родителите му, ми се струва абсолютно безсмислено да се гордее или срамува от произхода си. Този примитивен начин на мислене говори за объркани представи за света и мястото на отделния човек в него. Понякога за объркани ценности, или просто повърхностност. Но често, уви, това явление никак не е безопасно.
В този ред на мисли, си припомних следния пасаж от един роман, който прочетох преди известно време, много сполучливо отразяващ (мало)значимостта на националния произход в самата му същност.
Колкото до националната му принадлежност, Шьонбехлер твърдеше, че е лихтенщайнец. Вярно, това не било бог знае какво, казваше обикновено той, ала поне нямало защо да се срамува: Лихтенщайн бил сравнително невинен относно настоящото положение в света, стига да се изключи фактът, че издавал твърде много пощенски марки и, разбира се, ако се пренебрегнат благородните му данъчни закононарушения; това била най-малката държавица, която си позволявала да живее на широка нога. Освен това един лихтенщайнец не се поддавал толкова лесно на манията за величие и рядко се обявявал за особено ценен само поради факта, че е лихтенщайнец, както се случвало с американците, руснаците, французите или германците, които априори вярвали, че французинът или германецът по дефиниция е по-висше същество. Принадлежността към една велика сила - а за лихтенщайнеца почти всички останали държави по неволя били велики сили, дори Швейцария - от психологическа гледна точка представлявала сериозен недостатък за всекиго от засегнатите, и по-точно, създавала опасност човек да пострада от една определена нелепост на съотношенията. Тази опасност нараствала пропорционално с големината на нацията. Шьонбехлер обичаше да пояснява това твърдение чрез примера с мишките: една мишка, която е сама, все още възприема себе си просто като мишка. Когато обаче попадне сред един милион мишки, тя вече се смята за котка, а сред сто милиона мишки - за слон. Ала най-опасни все пак били петдесетмилионните миши народи (петдесет милиона като прагова величина). В тях мишките все още се смятали за котки, ала мечтаели да станат слонове. Тази прекомерна мания за величие била опасна не само за засегнатите от нея мишки, но и за целия миши свят. Ето защо той бе нарекъл съотношението между "числеността на мишките" и породената от нея мания за величие "Закон на Шьонбехлер".
Цитатът е от романа "Правосъдие" на Фридрих Дюренмат
16 comments:
Имам чувството, че и аз съм чела този отказ. (Вероятно докато ти си чел книгата на някой трип). Много на място!
"Чудя се как може човек толкова ревностно да се гордее с това, че е българин" - ми ша се чудиш, щото си тъп! Това е някаква абсурдна теза! Ти не си Българин ве, мангал! Аку та вида ша ти иба майкътъ, ПРИДАТИЛ!
За миг си помислих, че това последното насериозно беше казано!
"Този примитивен начин на мислене говори за объркани представи за света и мястото на отделния човек в него. Понякога за объркани ценности, или просто повърхностност."
Национална принадлежност не значи да повтаряш шовинистични лозунги, заучени фрази или пък да закачиш знамето пред дома си - националната принадлежност е идентичност.
Ако познаваш добре историята няма да правиш подобни констатации. Именно в т.нар. "развити страни" чувството за национална принадлежност е най-силно заложено - примери САЩ, Япония, Франция...
Питаш защо да се гордеем с нещо, което на практика не зависи от нас - в случая родината. Добра теза, но все пак човек осъзнава себе си в тази среда и е напълно свободен да се гордее (или не) с родния език, литература, народно творчество, научни постижения.
Вярно е също, че в българската история (както и във всяка друга) има доста спорни моменти, не всички от които са повод за гордост.
Но е изключително грозно, когато някой не проявява уважение към собствената си Родина – най-вече в чужбина. Как може да се очаква, че някой ще ни уважава като страна, когато ние сами не уважаме себе си.
Тук може веднага да се даде контрапункт – аз не се отъждествявам с тази стана и тя не ме интересува. Така явно може и да се постъпва със семейството – нали не го избираме сами!?!
Тъжното е обаче, че човек е проекция на своето семейство и на твоята родина (среда) и не може да избягаш от това. Ти си това, което си, благодарение на семейството и Родината си.
Ако човек е безразличен към семейство и родина, към какво не трябва да е? Моля, примери....
Изказванията ти срещу крайните прояви на „национализма” показват изпадане в другата крайност – на псевдокосмополитите, които не се идентифицират с нищо и/или с всичко, което в самата си същност също е толкова жалко.
Да разкажа и аз една история.
През 1887 г. Петко Каравелов е арестуват и жестоко измъчван в Черната джамия (сега цървата „Св. Седмочисленици”). След като излиза от затвора, много чуждестранни журналисти го питат вярно ли е, че е бил измъчван, а той отговаря, че нищо такова не е имало и в България не се случват такива неща.
За да направиш такова постъпка се изисква много повече примитивен начин на мислене и/или объркани ценности.
"През 1887 г. Петко Каравелов е арестуват и жестоко измъчван в Черната джамия (сега цървата „Св. Седмочисленици”). След като излиза от затвора, много чуждестранни журналисти го питат вярно ли е, че е бил измъчван, а той отговаря, че нищо такова не е имало и в България не се случват такива неща.
За да направиш такова постъпка се изисква много повече примитивен начин на мислене и/или объркани ценности."
Мда, затова се изисква направо екстремизъм. И резултатът е, че до ден днешен в РПУ-тата измъчват и пребиват хората, а отговорните органи се преструват, че в "България не се случват такива неща". Така де, нема се излагаме пред чужденците. Белким ги излъжем за Шенген. Страхотна визия за национален просперитет
Добре, според теб какво трябва да се направи?
Отдавна си мечтая, ДНК анализът да стане дотолкова евтин, достъпен и надежден, че на всички тези любители на националната си принадлежност да им се направи по един... Вероятно голямата част от тях ще видят, че кръвта им (или по-точно гените им) е основно турска, гръцка, аварска, печенегска, монголска и не знам още каква... и евентуално имат и някакъв процент славянска, а дори може и малки следи прабългарска...
Националната принадлежност е фикция - измислена е от едни хора, за да могат да управляват други... Ако хората не се приемат за поляци, няма как да си крал на Полша...
Аналогията със семейството е неиздържана - семейството са хората, които са те отгледали, с които си отраснал. Докато с някой непознат в Полски Тръмбеш, киснещ постоянно в чалготеката, нищо не ме свързва...
Хората ще станат наистина свободни едва като се отърсят напълно от исторически наслагвания си национализъм...
"Добре, според теб какво трябва да се направи?"
Аз имам скромна програма от 5 точки, реализацията на която ще реши бързо, лесно и ефективно проблемите:
- въвеждане на образователен ценз за гласуване;
- връщане на смъртното наказание за защита от посегателство на имуществото на честни български граждани;
- либерализация на притежаването на оръжие и ползването му при самозащита от честните български граждани;
- замяна на социалните помощи за трето и следващо лице с глоби, а при неплащането им - наказание с обществено-полезен труд;
- въвеждане на задължително изучаване и изпити по български език, неиздържането на които да е свързано с ограничаване на правата на неиздържалите ги.
Сигурен съм, че с въвеждането на тези прости мерки само за няколко години ще сме разрешили циганския проблем, а жизненият стандарт ще надмине този на гадните американски еврейчета. Българщината ще процъфтява!!!
Апропо, ако се чудиш какво означава "честен български гражданин" не се чуди, а отивай да се търкаш в селската баня, щото нещо ми чернееш... а пръстът ми е на спусъка YOU FOCKIN NIGGA!!!!
„Хората ще станат наистина свободни едва като се отърсят напълно от исторически наслагвания си национализъм...”
Нищо лично, г-н Сврака, но свободата е многопластово понятие, което не се изчерпва само с национализма.
Аналогията със семейството произтича от следния цитат, повод на настоящата дискусия – „Но при всички положения, след като човек не избира къде да се роди и какви да са родителите му, ми се струва абсолютно безсмислено да се гордее или срамува от произхода си.”
Може и да нямате нищо общо с някой от Полски Тръмбеш, но едва ли щяхте да давате този пример ако бяхте родом от там. Защото в повечето случаи има значение дали човек е отраснал в София, Париж, Лондон или..... Полски Тръмбеш.
В случая градът/страната са сборно понятие на средата и обстоятелствата, които изграждат човек като личност.
Националната идентичност наистина е фикция и това най-добре го доказват нашите съседи македонците, които се смятат за наследници на Александър Македноски.
Фикция или не, това ни най-малко не променя нейната роля – македонците вярват в своята идентичност и никой не може да ги убеди в противното. Това важи и за всеки друг народ.
Интересно е, че почти винаги хора от т.нар. „развиващи се страни”, бързат с лека ръка да се откажат от националната си принадлежност.
Опитайте се да развиете своята теория пред някой французин или пък англичанин.....
Така е, англичаните и французите са повърхностни, примитивни.... Не разбират те мястото на човека в света....
Хайде пак да се върнем на историите – хубаво е това за мишките, но в момента, в който „цивилизованият” европеец започва с пушка в ръка да колониализира света, бройката вече няма такова значение....
На преден план излизат „цивилизаторите” - малобройни и с пушки в ръце, които нападат чуждите земи, защото смятат, че имат право на това.....
Хей Венс,
Попаднах тук и сега се чудя какво мислиш за Левски и Ботев – тези двамата, които дадоха живота си за освобождението на България?
И те ли са повърхностни, с объркани ценности?
Като гледам и на други въпроси преди това не си отговорил.
Дано поне не изтриеш този коментар.
Господин анонимен гражданино, замисли се за значението на думата "идентичност": еднаквост, еднообразие, тъждественост, сходство...
Е, усещането за еднаквост само по себе си, не би трябвало да е нещо, което носи удовлетворение и душевна хармония, дори напротив. И слава богу, хората не са еднакви. Толкова за идентичността.
Не сходствата в културологичните и битови особености, характерни за даден георгафски район сближават хората. От значение са нравствените ценности - разбирането затова кое е добро и кое зло, кое е почтено и кое не, разбирането за свобода и беззаконие и прочие. Формирането на тези разбирания не се определя от националните граници или принадлежността към даден етнос. Или поне не би трябвало. Много жалко е ако е противното.
Мен също нищо не ме свързва с гражданин, който кисне в чалготеката (чалготеката просто като пример, ако искаш я замести произволен обект), в който и да е град, ако сме ценностно различни.
Да се нанася побой над беззащитен човек или такъв, който е поставен в положение да не е в състояние да се защити, е несъвместимо с моята ценностна система. От тази гледна точка няма кака да адмирирам постъпката на Петко Каравелов, изтъкната от теб като положителен пример. Всъщност така той е допринесъл за утвърждаването на една голяма несправедливост, което е укоримо до степен, която значително надхвърля ползата от това, че не е злепоставил държавата, на която е бил поданик.
Щеше ли да имаш същите ценности ако беше роден в някакво гладуващо племе в Африка или пък иранец в някое забутано иранско село. Да не говорим за Индия, която на теория е съвсем демократична държава, но на практика хората живеят със своите си обичаи и никак не са забравили кастите си.......
Нужно ли е да си обясняваме какво значи „свобода” за някоя от по-нисшите касти в Индия?
Пак ли няма да има значение къде си роден за изграждане на ценностната система????
Всеки има право на мнение, все пак живеем в уж „свободен” свят, но ето ти коментираш случая на Петко Каравелов като единичен отделен казус, без въобще да се наясно с историческия контекст, в който се развива той.
В годините след Освобождението всяка стъпка на България е гледана под лупа от т.нар. „Велики сили”, тъй като все още княжеството е васално. Основната цел на обаче е било Обединението и независимостта – международно признати. Това, което е направил Каравелов в този момент е повече от достойна постъпка. Той е постъпил като държавник, който поставя на първо място страната си, защото е мислел в съвсем други мащаби.....
Добре че са съществували такива хора, както и такива като Ботев и Левски (защо не отговори на въпроса за тях?), за които думата българин и България са значели нещо.
Наясно ли си с нивото на образование на 90% от българите преди Освобождението – пълна неграмотност!!!!! Да четеш и пишеш си е било истинско събитие. Условията им на живот дори няма да ги коментираме.....
Какво общо имат ерудити като Ботев и Левски с тази непросветна маса???? Раковски напр. е знаел 5 езика.
Ако по време на османското робство/владичество не е имало такива хора дори не знам на какъв език щеше да се води този разговор и дали щеше нашата държава въобще да съществува.
Но това едва ли има значение за теб.
Отричайки националното чувство, ти принизяваш делата на много велики хора.
Отговори, ако обичаш, какво е мнението и отношението ти към делата на Ботев и Левски.
Значи, господин анонимен гражданино, ако правилно разбирам, ти смяташ, че е правилно и достойно несправедливостите и погазването на човешките права да се прикриват в името на запазването на доброто име на родината пред света. Не да се отстраняват, а да се прикриват. Знаеш ли, че България е една от страните с най-много загубени дела в Европейския съд по правата на човека (а дали не е и с най-много загубени дела)? Значи тия хора, които си защитават правата в Страсбург са направо за бой, понеже са дръзнали да злепоставят майка България пред чужденците. Един вид, поставили са личните си интересни над "националните".
Значи и в наши дни побоищата и изтезанията в РПУ-тата трябва да се прикриват, за да не се излагаме пред чужденците. Вероятно същото се отнася за случващото се в сиропиталища, домове за деца с увреждания прочие. Филмът на Би би си за дома в Могилино си беше открита антибългарска кампания, нали?
С цялото ми уважение, господин анонимен гражданино, не те познавам, но ако наистина така мислиш (а на тази мисъл навежда написаното от теб), значи нашите ценностни системи силно се разминават. За мен правото на човек да не бъде бит в полицейското управление е по-висша ценност от доброто име на родината, съжалявам. Не че не ме е грижа и за доброто име на родината. Но то се утвърждава, когато проблемите се решават, вместо да се прикриват. А те се решават, когато на тях се дава гласност и отговорните лица, които са злоупотребили с властта си получат наказание. Проблемите не остават скрити за дълго и когато излязат наяве, само допринасят затова страната да се излага пред чужденците.
Хващаш се за подробностите и не отговаряш на основия въпрос.
Тезата ти издиша, тъй като не можеш да сравниш положението на България на международната сцена като новоосбодена и неукрепнала държава, с България, член на Съвета на Европа и ЕС.
Моля, отговори на основния въпрос – какво мислиш за Ботев и Левски, тъй като ти принизяваш тяхната кауза с твоите изказвания.
"Моля, отговори на основния въпрос – какво мислиш за Ботев и Левски, тъй като ти принизяваш тяхната кауза с твоите изказвания."
Каузата на Ботев и Левски е кауза на 19 век. Сега сме 21 век. Независимо дали ти харесва или не, ако трябва да се преценява каузата на Ботев и Левски (за което така усърдно настояваш) от гледна точка на общественото и технологично развитие на съвремието ни, тази кауза е не просто архаична, тя е нелепа. Вероятно и в момента каталунските, баските и северноирландските сепаратисти имато своите еквиваленти на Ботев и Левски, борят се за нещо си, убиват хора. Според теб те герои ли са?
Това, разбира се, по никакъв начин не принизява делото на Ботев и Левски, защото то е реализирано в друг исторически контекст, когато е било необходимо и важно. И да караш някой да го оценява от гледна точка на съвремието е плоска националистическа демагогия, на която се връзват плиткочелите футболни запалянковци и други полуграмотни комплексари.
И в заключение - ако героите на 19 век са били Левски, Ботев, Гарибалди и пр., героите на 20 век са хора с визията и влиянието на Конрад Аденауер, Робер Шуман и Жан Моне - бащите основоположници на обединена Европа, с чиято съпричастност на България изглежда се гордееш. Макар че, ако се има предвид позицията ти, по твоята логика героите ще да са Адолф Хитлер и Бенито Мусолини.
А кои ще са героите на 21 век? Революционери-националисти? Или визионери-глобалисти, като този който си отиде днес? Това ще преценят поколенията, но аз лично не си пожелавам да ме водят хора с ценности като за 19 век...
Никое дело не може да се разглежда извън историческия си контекст – мисля, че това стана ясно при коментарът ми за Петко Каравелов.
Пък и положението на българския народ преди Освобождението, не може да се сравни с това на сегашните баски – затова и подобна аналогия не е издържана. Разбира се, че не смятам за герои Хитлер и Мусолини. Не мисля, че и коментарите ми сочат в тази посока.
Дискусията тръгна оттам дали да се гордеем с това, че сме българи и коментарът „Този примитивен начин на мислене говори за объркани представи за света и мястото на отделния човек в него. Понякога за объркани ценности, или просто повърхностност.”
Стана дума и за ЕС. Наричат ЕС „икономически гигант и политическо джудже” (поне така беше преди кризата). Съюзът няма как да стане политически гигант, точно пораси националните си различия, които вие толкова лесно подминавате.
Общите европейски ценности и свободи – това наистина са неща, по които уж всички се единодушни, както и за уж общото европейско бъдеще.
Когато нещата стигнат напр. до бюджета на ЕС – сега тепърва ще гледаме споровете около новата бюджетна рамка, селскостопанска политика или други болни теми за някои страни, то всяка държава си гледа само собствения интерес.
Защото понякога нещо, което е добро за ЕС като цяло, не значи че е добро за някоя отделна държава член. И много глупаво да се мисли, че националността няма значение.......
Вижте само разпределението на ресорите в сегашната Комисия......
Няколко пъти давах примери с англичани и французи. В общ разговор уж имаме общи ценности, мислим уж еднакво какво е това свобода, демокрация...
Но ето, че има спор на историческа тема или някоя от техните държави да се откаже от нещо по-важно „в името на справедливостта и свободата” или общото бъдеще....
Просто забравете...... Всеки изведнъж става такъв националист, че направо........
Защо те така уважават и ценят принадлежността си, а ние не?
И толкова ли е примитивно да се гордееш с българския език и литература, напр?
Post a Comment