Защо не е правилно да се слагат горни лимити на таксиметровите услуги
Редно ли е държавата да
определя колко най-много може да струва таксиметровият превоз. По този въпрос разсъждавахме наскоро съвместно с колегата Огнян, журналист в небезизвестен столичен седмичник. Мярката се обосновава с необходимостта гражданите да бъдат защитени от таксита измамници. Но дали наистина е така? Замислихме се
 |
| снимка: Дневник |
например за ЕТ „Спиро Мултитранс”. Откъде накъде държавата ще решава, че Спиро не може да превозва пътници на цена от 8 лв. на километър и 2 лв. на минута престой (или същите цени в евро, ако пътниците са чужденци)? Спиро така си е решил. Ако не искаш, не се качваш при Спиро, а в друг таксиметров автомобил. Спиро създава добавена стойност за своите клиенти, която той е остоностил на 8 лв. на километър. Той полага усилия, влага отношение, старае се да осигури максимален комфорт на своите пътници – пуска им чалга, пуши цигари марка Арда (без филтър), в купето мирише на изгорели газове, които си взаимодействат едновременно с ухание на пот (може би на Спиро или останала от други негови пътници), много силна миризма на парфюм и наслоен аромат, който се носи от препълнения с фасове пепелник, а същият не е измиван, откакто Спиро си е набавил таксиметровия автомобил. Спиро държи на висококласния интериор на автомобила. От предното (мърляво) стъкло стърчи стойка с джи ес ем и такава за джи пи ес устройство. Има инсталирано малко телевизорче, от което понякога се излъчват клипчета от телевизия „Планета”. От огледалото виси ароматизатор борче, редом до иконка с богородица и младенеца, а до тях виси и кръст с блестящи елементи. Един вид, по своя уют, купето наподобява тираджийска кабина. Седалките са на лекета, таблото, дръжките, всичко е наслоено с мръсотия до такава степен, че всяко съприкосновение с който и да е елемент от автомобила дарява пътника с един вид съкровена свързаност със света на Спиро, поне докато не се умие хубаво е не занесе дрехите си на химическо чистене. На пода се въргалят всякакви боклуци – пликчета, салфетки, празни шишета, люспи от семки, фасове и прочие. Спиро кара бързо, с резки движения, пили гуми, псува ожесточено останалите участници в движението и поглежда към пътника си с изражение, което изисква съпричастност. Спиро е грижовен, един вид, дарява пътниците си с наситени впечатления и парчета щастие. Най-лесното е да закараш автомобила на автомивка, да го поддържаш чист, да си любезен с пътниците, да ги питаш какъв маршрут предпочитат и прочие и прочие. Но не всеки може да предостави на пътниците тръпката от това да пътуваш в таксиметровия автомобил на Спиро.
Сигурно на някои хора действително им харесва да се возят при Спиро и са готови да платят дори повече от 8 лв. на километър и 2 лв. на минута престой. Истината е, че Спиро не би съществувал, ако нямаше достатъчно такива хора. Да се пречи на Спиро да доставя ползи на клиентите си е погрешно. Да лишаваш последните от Спиро – също. Оказва се, както коментираше с възмущение моят събеседник, че видимата ръка на чиновника отстранява Спиро от мястото, което невидимата ръка на пазара му е отредила. И това се представя, един вид, тъй сякаш чиновниците защитават заблудените пътници от Спиро, който бил измамник. Но в крайна сметка, какво изобщо значи такси менте? Таксиметровият автомобил, обозначен като такъв, бива управляван от водач, който превозва пътници от точка А до точка Б срещу заплащане. Самият водач следва да има право да управлява МПС и да има необходимите документи от органи на държавната власт, които удостоверяват, че той отговаря на определени изисквания, за да може да превозва пътници. Значи, за да бъде едно такси менте, трябва да липсва някой от елементите – водачът да няма право да управлява автомобил, да няма лиценз, или да изисква от клиентите си цени, които надхвърлят обявените на стикерите, залепени на предното и страничните стъкла. Но цената в самата си същност не определя едно такси като измамник. Ако Спиро брандира автомобила си с надписи, наподобяващи наименованията на негови конкуренти, ако размества редовете на стикерите с цените, за да заблуди пътниците, или си служи с други способи, които биха могли да се възприемат като непочтени, ако за чужденците е трудно да се ориентират, и прочие и прочие...,това са неща, които могат да се решат с други мерки. Но доколкото Спиро е обозначил ясно, с големи букви и цифри, на български и на английски език, че цената на услугата му е 8 лв. на километър и 2 лв. на минута престой, и доколкото конкуренцията в бранша предоставя достатъчно голям избор от таксиметрови фирми, всеки е свободен и отговорен да реши дали да бъде пътник на Спиро. Ако Спиро спазва правилата и не затаява информация за ценовите си условия, то може да приемем, че невидимата ръка на пазара е поставила Спиро на същия.
Действително, наглостта на част от таксиметровата съвкупност е толкова дразнеща, че как да не си кажеш „абе я да им сложим таван на цените на тия боклуци”. А след като такава мярка се радва на широко одобрение, нормално е и чиновниците да си кажат „що пък не”. Обаче замислете се, сега такситата, утре нещо друго. Ето, на някои висши ръководни кадри в държавата вече им
хрумна да борят и спекулата в цените на храните, после на някой ще му хрумне да се занимава с цените на лекарствата, книгите, пиенето, та и до бардаците накрая може да стигнат. Административното регулиране на цените е опасно залитане и е едно и също в самата си същност, независимо за какви стоки или услуги става въпрос. А иначе няма лошо държавата да се бори със спекулата, ама с по-приемливи способи - не допуска няколко големи доставчици да се наговарят помежду какви да са цените, да не допуска монополи да злоупотребяват с монополното си положение и прочие мерки, които да създават конкурентна среда и информираност за потребителите. Най-лесното е да сложиш таван на цените.
