Е как е възможно да не ти е харесало?

Разговор между познати:

- Ама ти не пиеш ли?

- Не.

- Ама защо, не ти харесва ли?

- Ами не обичам да пия.

- Искаш да кажеш, че никога не си пил?

- Не, пия отвреме навреме. На рожден ден или на тържество изпивам една чаша вино или една бира.

- Ама никога ли не си се напивал?

- Напивал съм се няколко пъти.

- Е как е възможно да не ти е харесало?

- На една нова година реших да се напия и се напих страшно. Пропуснах новата година. Страшно ме беше яд. Оттогава реших повече да не не се напивам.

- Е не ми казвай, че заради неква нова година не пиеш...

Корупцията в държавата

Наскоро попаднах на една любопитна класация – десетте най-корумпирани държавни лидери в света за всички времена, според Transparency International. Това са бившите дългогодишни държавни глави на Индонезия, Филипините (участва с двама държавници), Заир (в наши дни Народна република Конго), Нигерия, Югославия/Сърбия, Хаити, Перу, Украйна и Никарагуа. Най-много се е облагодетелствал според Transparency индонезийският ръководител Мохамед Сухарто, за когото се твърди, че за 31 години на власт е присвоил между 15 – 35 млрд. долара. Най-скромен е Жозеф Естрада, който за трите години на поста президент на Филипините е присвоил 80 млн. долара. Какво е общото между тези държавници? Страните, в които са управлявали, са бедни (най-богатата е Перу с 2 071 долара БВП на глава от населението, а най-бедната е Заир с 99 долара), недемократични, където законността и човешките права не значат почти нищо.

Защо пиша това? Настоящото държавно управление в България е може би най-корумпираното от 1989 г. насам. Замислих се дали и нашето общество не е тръгнало в същата посока. През последните една-две години в България излязоха наяве скандални и нагли злоупотреби, държавните ръководители са цинични, нагли и непоклатими от политическата сцена, а виновниците остават ненаказани (с изключение на хора като Митьо Очите, който се жертва в името на присъединяването на България към Европейския съюз и Коце Маца, който имаше неблагоразумието да пътува в Гърция, поради което в момента е на съдебна туристическа обиколка в Аугсбург и Лондон. А можеше спокойно да си живее в Петрич, където сега да е общински съветник).

Търпимостта на българите към случващото се в държавата е отчайваща. Не се проявява почти никакво обществено недоволство, някакъв вид обществена енергия. Медийната среда е комфортна за властимащите и престъпниците (с малки изключения), много българи продават гласовете си, а голяма част от останалите не гласуват. Сякаш не е пределно ясно, че ако някой инвестира в купуване на гласове или поддържа медии, които не печелят, но служат като инструмент за влияние, е нормално да търси възвращаемост от инвестицията си, която няма как да е от почтена и законосъобразна дейност.

Защо хората проявяват такава незаинтересованост към корупцията? Защото въпреки корупцията, през последните няколко години качеството на живот в България се подобряваше. Безработицата беше на минимума, печалбите на фирмите се увеличаваха, както и доходите на хората на наемния труд. Благосъстоянието на обществото се подобри значително. Затова много хора като че ли нямат усещането, че корупцията ги засяга пряко в личен план. Те не възприемат платените от тях данъци, като техни пари, с които злоупотребата е не по-малко укорима от злоупотребата с европейските фондове. А това е погрешно. Европейската комисия лиши България от над 200 млн. евра финансиране, заради корупция. Но дори да оставим настрана този пряк ефект, са непреодолими още поне няколко ефекта от корупцията, които се отразяват на живота на много хора:

- корупцията създава лоша среда за правене на бизнес, отблъсква местните и чуждестранни предприемачи. Съответно се създава по-малко благосъстояние, има по-малко работни места.

- трайно започват да доминират престъпни групировки, които ограничават конкуренцията с принуда. Така те монополизират икономическата активност (дори в легалния бизнес), от което резултатът е по-малък избор за потребителите и по-високи цени.

В крайна сметка корупцията създава бедност. Преди някой да възрази, че е несериозно да се прави директна аналогия между България и Заир (или която и да е друга страна от първия абзац), отбелязвам, че и не правя такава. Става въпрос затова в каква посока се движим от няколко години. А за жалост посоката е мрачна - към модел на общество, в което законите не се уважават и хората са неравнопоставени. Доминират малобройни привилегировани групи (олигархия), а възможностите на нормалните хора да просперират по нормален начин са ограничени. Със своите данъци те издържат една армия от чиновници, която ги ограбва. Ако се вярва на проучванията, в следващия парламент ще има основно социалисти, гербисти, атакисти и депесисти, което означава, че за пръв път след 1989 г. нормалните хора в тази страна ще останат без каквото и да било парламентарно представителство. При това положение едва ли този процес е обратим в предвидимо бъдеще. ЕК показа, че може да преустанови предоставянето на пари на българските корумпирани управници. Какво обаче да направят българите, които остават в капана на същите корумпирани управници? За жалост няма как да спрат да плащат данъци и осигуровки. А би било легитимно от морална гледна точка.

Какво означаваше за мен лично концертът на Anathema

Нямах големи очаквания за концерта на Anathema на 30-ти ноември в Солун. Честно казано, беше ми трудно да си представя как би звучала тази музика на живо. Anathema не е хардкор, ска, дет метал или друг някакъв стил, който да предполага пого, танци или друг вид изразходване на енергия и демонстрация на настроение. За мен това е меланхолична и съкровена музика, която с голямо удоволствие слушам често и то най-вече, когато съм сам. Затова не очаквах някакво голямо шоу, а просто да видя и чуя живите хора, които създават тази музика, която дълбоко ме трогва. Концертът обаче беше много повече от това. Продължи повече от два часа, в които се създаде страхотна атмосфера. Залата също беше много добра – малка и уютна, подходяща за мащаба на числеността на публиката (имаше над хиляда души, а не очаквах повече от 300-400), съответстваща на умерения комерсиален успех на Anathema. Изпълниха песни от всички албуми от The Silent Enigma нататък. В по-детайлни описания няма да влизам. Не ми е това целта, а по-скоро да опиша накратко как аз открих тази музика и какво тя означава лично за мен.

Прослушах Anathema преди близо две години. Бях ги чувал като име, знаех, че съществуват и нищо повече. Явно нещо ме беше накарало да ги преслушам. Произволно попаднах на A Natural Disaster от 2003 г. Хареса ми. Но малко ме озадачи защо «се води» като принадлежаща към жанра metal (doom metal в частност), след като песните бяха толкова леки и нежно-лирични (поне така ми звучаха на първо слушане), без тежки вокали, с много силно изпълнение на женски вокал в една от песните (тази, на която е кръстен албумът). Напомняха ми на Pink Floyd. Но наименованието на жанра е несъществено. Мелодиите ми бяха интересни, с бавно и меланхолично звучене, което много ми допадна. Изслушах албума още няколко пъти, като с всяко слушане ми харесваше повече. Особено ме впечатлиха от Are You There и последните три песни от албума – Flying, Electricity и Violence.

Следващият албум, на който попаднах беше Eternity (от 1997 г.). Хареса ми още повече. Първата песен Sentient (кратко инструментално интро от около три минути) е едно от най-хубавите произведения, които съм слушал. Hope до днес е любимата ми песен на Anathema. В този албум няма слаба песен. Вече знаех, че съм открил група, която ще се превърне в една от любимите ми. Впоследствие се запознах последователно с Alternative 4 (второ място в личната ми класация), A Fine Day to Exit, The Silent Enigma и Judgement.

В тази музика има много емоция, чието въздействие се усилва все повече с времето. В нея няма тежки вокали, нито много твърдо звучене, но е тежка – тягостна, меланхолична и същевременно успокояваща. Всеки път ме впечатляват нови неща, някакви елементи, на които преди не съм обръщал внимание. Малко изпълнители някога са ми въздействали по този начин. Много от песните сякаш звучат различно всеки път. За мен присъствието ми на концерта в Солун беше силно изживяване. Радвам се, че имах щастието да открия за себе си тази музика, макар и на късни години. От днешна гледна точка си мисля, че в противен случай бих бил лишен от нещо значимо.

Много добро и по-подробно ревю на концерта има тук.

Ето и един сет лист, който намерих в един форум. Струва ми се, че не е напълно прецизен, ако някой може да го възстанови по памет, да заповяда:

01. Deep
02. Closer
03. Far Away
04. Angels Walk Among Us
05. A Simple Mistake
06. Anyone, Anywhere
07. Empty
08. Judgement / Panic
09. A Natural Disaster
10. Shroud Of False
11. Lost Control
12. Regret
13. Hope
14. Temporary Peace
15. Flying
16. Are You There ? (acoustic)
17. One Last Goodbye
18. Parisienne Moonlight
19. Angelica
20. A Dying Wish / Another Brick In The Wall Pt.2 (Pink Floyd cover)
21. Sleepless
22. Hindsight
23. Fragile Dreams
24. Orion (Metallica cover)
25. Comfortably Numb (Pink Floyd cover)