Вчера наблюдавах как хората обикалят около божия дом с повишено внимание да не им изгаснат свещите, които држаха в ръцете си, за да не се окаже, че са грешници. Чудех се какво подхранва вярата им в съществуването на божество, което им държи сметка дали са съгрешили. Обяснението е трърде елементарно – няма нужда от доказателства. Светът е много подреден, така че да съществуват всички необходими условия за възникване на устойчиви форми на живот. И понеже е твърде невероятно това да е станало от самосебе си, значи е много вероятно да има пръст някаква божествена намеса – теза, с която съм дълбоко несъгласен.
Сигурно има много явления и процеси в природата, света и вселената, за които няма логично обяснение, или поне такова все още не е известно на човечеството. И само заради това, че хората не могат да си обяснят тези явления, много от тях са склонни да ги приписват на някакъв всесилен свръхестествен създател, който по особено грижлив и прецизен начин е конструирал подредения свят, в който живеем. Но това обяснение е твърде незадоволително, прекалено лесен отговор на сложни въпроси. Вярата в господ е просто средство, с което хората запълват празнотата, отворена от незнанието. Колкото по-малка е тази празнота, толкова по-малка е потребността от вярата в свръхестествения създател.
Вярвам, че явленията имат своите логични обяснения в природните закони и естественото развитие. Това, че обяснението за дадено явление в момента не е известно, не може да е доказателство, че господ съществува. Когато след време вече има обяснение за същото това явление, значи едно от основанията за вярата в съществуването на господ отпада. Човешкото познание е ограничено, но то се разширява. За неща, които преди няколко стотин години са се смятали необясними, днес са установени научни и логични обяснения. Днешните технически средства, които са неизменна част от съвременния бит, преди сто години може би биха били възприемани като божии творения. Нека си представим хипотетично, че науката се развие до такава степен, че да е в състояние да обясни всички въпроси за появяването на вселената и възникването на живот на земята, да обясни абсолютно всички явления и процеси. Тогава не би имало нужда от господ, с чието съществуване да си обясняваме това, което не можем да разберем, защото не би имало въпроси без отговор и не би имало празнота, породена от незнанието.
Вярата възпитава един вид интелектуална леност, защото въздейства на хората да се уповават сляпо в свръхестествения създател, вместо да търсят отговори на сложни въпроси. Лошо е, когато тази нагласа се разпростира и върху недотам екзистенциални проблеми, близки до ежедневието. Вярата е сляпа, защото няма абсолютно никакви доказателства, че свръхестественият създател изобщо съществува. Нито има някакво реалистично основание за наслоената представа, че Той има надзорно-регулативно-наказващите функции да предписва правилното поведение, да следи за неговото спазване, да чува молитви и да се произнася по тях, да наказва за грехове и изобщо да отдава всекиму дължимото. А всъщност изобщо не е нужно човек да е религиозен и да има страх от бога, за да бъде морален и добър човек.
