Спиртна напитка с аромат на ром

Никога не съм си правил илюзията, че това, което се продава по магазините е истински алкохол. В случая производителят поне е достатъчно коректен да го упомене на етикета (при отваряне в отделен прозорец, снимката е достатъчно голяма, за да може да се чете).

Гузна съвест

- Знаете ли за какво ви спряхме?
Така започна разговора ми с един милиционер непосредствено след като бях нарушил Закона за движение по пътищата.
- Не - отвърнах.
- Тук нямате право на ляв завой.
- Добре. Не оспорвам.
- Покажете ми документите за проверка.
- Заповядайте.
- Този талон за технически преглед е изтекъл.
- Да - признах аз
- Глобата е 250 лв., а за левия завой още 150 лв. и три контролни точки.
Последва и дългоочакваният въпрос:
- Какво да правим сега? Да пишем ли акт?
Съзнавах, че бях извършил две нарушения и това беше безспорно. Не ми се вярваше глобите да са чак толкова големи, но бях приел, че ще понеса някаква парична санкция. Може би милиционерът умишлено се опитваше да ме въведе в заблуждение, че законът е по-строг, отколкото е в действителност, за да манипулира готовността ми да бутна по-голям бакшиш. Всеки знае, че това е универсалното решение, логичното продължение и логичният завършек в дух на разбирателство на подобни кратковременни взаимоотношения с органи на МВР. Но аз не знам как се прави. Наясно бях какво се очаква от мен, но просто не знам как да извадя банкнотата и как да му я дам - в джоба ли да му я бутна, в ръката ли... Имам някаква психологическа спирачка. Освен това предлагането на подкуп е престъпление. Ами ако има камери, или ако бакшишът му се види малко и милиционерът реши да се прави на почтен? Не знам как става тая работа, поради което и никога не съм давал пари на милиционер.
- Направете това, което трябва - отвърнах на зададения ми въпрос дали да пишем акт.
- Сегааа - милиционерът започна да разсъждава на глас, - 250 лв. плюс 150 лв. прави 400 лв. И три контролни точки ще ви вземем. Какво да правим? Да пишем ли?
- Не знам - отвърнах, - вършете си работата.
- Добре де, - милиционерът се чудеше какво да каже, - защо не сте минали на преглед?
- Не съм намерил време, защото ходя на работа.
Той отбеляза, че това не е уважителна причина. Продължи още малко да разсъждава на глас колко прави 250 плюс 150 и как ще ми вземат три контролни точки и че това е много неприятно и.т.н. Накрая се замисли малко и каза:
- Добре, ще направим компромис. Няма да пишем акт.
Тези думи ме облекчика, но над благоприятния развой все още тегнеше сянката на милиционера, който продължаваше да ми седи до вратата без да помръдва. Мина около минута без никой да продума, след което той повтори:
- Ще направим компромис, няма да пишем акт.
Продължаваше да стои до прозореца ми и се взираше вътре - може би в ръцете ми. Бях объркан. Нямаше да пише акт, но защо не се поместваше!? Явно очакваше някаква реакция от моя страна, но такава така и не настъпи. Гледахме се още малко без никой да продума. Чудех се какво да правя. Минаха още минута две и аз не можах да измисля нищо друго, освен да си вдигна стъклото и да си тръгна. Това и направих.

Странното на случката беше, че след това се чувствах гузен - но не от това, че съм нарушил закона, а задето не дадох нищо на милиционера, който не ми написа акт. Явно има моменти, в които наглите и корумпирани служители на бюджетна издръжка предизвикват по-скоро съчувствие, отколкото погнуса. А това никак не е хубаво. Такова чувство ме спохождаще за втори път в рамките на няколко месеца. Предишният път беше в службата за местни данъци на ул. Гурко (до кукления театър), където трябваше да си подам една декларация. Бях просрочил с около месец крайния срок и длъжностното лице с усмивка ми каза, че трябва да почерпя кутия бонбони. Бях сигурен, че е на шега. Не допусках, че човек може да е толкова нагъл да си иска подкуп пред погледите на още пет-шест граждани, които чакаха на опашката след мен. Няколко пъти каза, че ако не почерпя бонбони, ще пише акт за 150 лв. В крайна сметка не ми написа акт, а аз си взех документите и си тръгнах. И се почувствах гузен, но не пред закона.

Кой дебне в мрака

Тези странни агитационни плакати, увити около дърветата, са малко плашещи. Когато ми се случи някоя вечер да се облекчавам по малка нужда до някое дърво, като видя изведнъж тези гърбове в цял ръст навсякъде около мен, за момент се стряскам. Сякаш съм попаднал в центъра на някаква странна сбирка или съм обезпокоил повече от едно лица, които се облекчават или се отдават на по-странни, неизвестни за мен занимания. Или сякаш ме дебнат в тъмното. Тия плакати трябва да се отстранят.

Болен към бутилка посяга

Наскоро се почувствах болен. Не че е необичайно за сезона, но това по никакъв начин не облекчава дискомфорта от подобно състояние. Не само, че няколко дни кашлях и ме болеше гърло, но и бях принуден да се въздържам от биричка и други напитки, които биха поставили под угроза настъпването на желания здравновъзстановителен ефект от медикаментите, които приемах. След неколкодневно провеждане на такъв вид самолечение, резултатът беше подобрение, но за жалост – незначително. С този темп на възстановяване може би щях да посрещна 2008 г. в добро здраве. С мисълта, че нямам какво да губя, онзи ден изпих в бара пет водчици и две бирички, изпуших една кутия цигари и....о, чудо! Оправих се! Още на следващия ден почти бях преодолял болестта, а днес вече пръщя от здраве. Това може би е емпирично доказателство, че употребата на алкохолни напитки и тютюневи изделия може да доведе до значително подобряване на здравето, а може би просто такава е била волята на Всевишния (да се свети името му). Ще продължа да експериментирам, докато достигна до методологично и емпирично издържан резултат - принос към науката. Но какъвто и да е той, остава в сила теоремата, че алкохолът е нож с две остриета. Страничен ефект от споменатия по-горе експеримент се прояви под формата на един от най-тежките махмурлуци в живота ми – удари ме едновременно в главата и стомаха и продължи цял ден. Но такъв е животът. На какво ли не се подлага човек в името на науката и здравето!

Забележка: С горното по никакъв начин не подстрекавам никого към употреба на алкохолни напитки и тютюневи изделия

Докторската дисертация на Бойко Борисов - анкета

Къде отиват осигуровките ви и за какво се борите

"Трябва да е пределно ясно – днес, който укрива доходи и не плаща осигуровки се обрича в бъдеще да бъде мизерстващ пенсионер". Тези думи ми направиха впечатление измежду обичайните празни приказки в приветствието на социалния министър Емилия Масларова по случай първи октомври - Международният ден на възрастните хора. Коректността обаче изисква да се спомене още, че колкото и надлежно човек да си плаща реалните осигуровки, това изобщо няма да го избави от участта "мизерстващ пенсионер".

Даже за по-вярно може да се приеме обратното - че точно тези, които се осигуряват на пълната заплата и си плащат всички осигуровки, се обричат да бъдат мизерстващи пенсионери вбъдеще. Такъв ще бъде естественият резултат от една "солидарна" система, при която:
- осигуровките на днешните работещи са основен източник на пари за изплащане на пенсии;
- размерът на същите зависи основно от възможностите на фондовете на НОИ да плащат, а не от индивидуалния принос към пенсионната система;
- съотношението между работещи и пенсионери постоянно се влошава. През 2005 г. на всеки 100 души, внасящи осигуровки, са се падали около 90 пенсионера, а прогнозите са, че през 2050 г. на всеки 100 осигурени ще има около 110 пенсионера (виж бюлетин на НОИ бр. 3 от 2006 г.).

Очевидно е, че в едно застаряващо общество, като българското, все по-малко хора ще вкарват пари в пенсионната система, но все повече хора ще се ползват от нея. А при положение, че България е доста далеч от представата за богато общество, е ясно, че пенсионерите след 30-40 години не могат да се надяват на много, дори и цял живот да са се осигурявали на максималния осигурителен доход.

На фона на тази обективна реалност е крайно нечестно социалният министър да внушава на хората, че като си плащат осигуровките, ще си обезпечат старините. Думите на Масларова биха били самата истина, ако осигуровките действително бяха форма на лични спестявания. Но тъй като пренебрежимо малка част от тези плащания постъпва по лични сметки, високата осигурителна тежест само пречи на обществото да забогатее и възпрепятства отделните хора да се погрижат сами за бъдещето си. И едва ли някой би се учудил, че най-рационалното поведение е точно това, което Масларова бичува - човек така да оптимизира осигурителния си доход, че да е в състояние да инвестира част от продукта на своя труд за себе си, така че да не бъде мизерстващ пенсионер вбъдеще.

Аграрен тип се опитва да влезе в софийски тотопункт с МПС

Но входът се оказва тесен дори за автомобил с незначителни
размери като Лайно Клио