Къде отиват осигуровките ви и за какво се борите

"Трябва да е пределно ясно – днес, който укрива доходи и не плаща осигуровки се обрича в бъдеще да бъде мизерстващ пенсионер". Тези думи ми направиха впечатление измежду обичайните празни приказки в приветствието на социалния министър Емилия Масларова по случай първи октомври - Международният ден на възрастните хора. Коректността обаче изисква да се спомене още, че колкото и надлежно човек да си плаща реалните осигуровки, това изобщо няма да го избави от участта "мизерстващ пенсионер".

Даже за по-вярно може да се приеме обратното - че точно тези, които се осигуряват на пълната заплата и си плащат всички осигуровки, се обричат да бъдат мизерстващи пенсионери вбъдеще. Такъв ще бъде естественият резултат от една "солидарна" система, при която:
- осигуровките на днешните работещи са основен източник на пари за изплащане на пенсии;
- размерът на същите зависи основно от възможностите на фондовете на НОИ да плащат, а не от индивидуалния принос към пенсионната система;
- съотношението между работещи и пенсионери постоянно се влошава. През 2005 г. на всеки 100 души, внасящи осигуровки, са се падали около 90 пенсионера, а прогнозите са, че през 2050 г. на всеки 100 осигурени ще има около 110 пенсионера (виж бюлетин на НОИ бр. 3 от 2006 г.).

Очевидно е, че в едно застаряващо общество, като българското, все по-малко хора ще вкарват пари в пенсионната система, но все повече хора ще се ползват от нея. А при положение, че България е доста далеч от представата за богато общество, е ясно, че пенсионерите след 30-40 години не могат да се надяват на много, дори и цял живот да са се осигурявали на максималния осигурителен доход.

На фона на тази обективна реалност е крайно нечестно социалният министър да внушава на хората, че като си плащат осигуровките, ще си обезпечат старините. Думите на Масларова биха били самата истина, ако осигуровките действително бяха форма на лични спестявания. Но тъй като пренебрежимо малка част от тези плащания постъпва по лични сметки, високата осигурителна тежест само пречи на обществото да забогатее и възпрепятства отделните хора да се погрижат сами за бъдещето си. И едва ли някой би се учудил, че най-рационалното поведение е точно това, което Масларова бичува - човек така да оптимизира осигурителния си доход, че да е в състояние да инвестира част от продукта на своя труд за себе си, така че да не бъде мизерстващ пенсионер вбъдеще.