Една вечер в Night Flight (прев. на бълг. Мощен поует)

 Впечатления от света на хай лайф поп фолка

Неотдавна имах облагата да попадна в клуб Night Flight (в превод на български Мощен поует) –интересно място, намиращо се в идеалния център на София, носител на духа и ценностите на модерната поп-фолк култура. Не че поп-фолкът ми е непознат. Сред приятелското ми обкръжение нерядко прибягваме до този инструмент за разтоварване, дори смея да се нарека познавач на жанра, един вид. Имам зад гърба си три посещения в Ориент клуб 33 в Студентски град и едно посещение в БИАД. Но Night Flight засенчи предишния ми опит в чалгата и го обогати с няколко пласта нови впечатления, да не кажа емоции – в добрия или лошия смисъл, е отделен въпрос.

Всичко започна оттам, че едно момиче, с което прекарвахме съвместно времето си в бара на едни наши приятели, заяви, че ще присъства на рожден ден, който се провежда на въпросното място. Останалите от групата, все мъже, преценихме, че не би било твърде неуместно да я последваме на мероприятието с цел да я изложим. Така и направихме. Натоварихме се на две таксита и се отправихме към това непознато и вълнуващо място. Night Flight е разположен на бул. Мария Луиза, недалеч от ЦУМ, Халите, синагогата и джамията. Отвън чалготеката не се отличаваше значително от други заведения от такъв тип – голям вход, светещ надпис, афиши, червен килим пред входа, разположен между ограждение от червени въжета, висящи на блестящи позлатени стойки, създаващи усещането за VIP. Служителите на заведението поискаха да удостоверим пълнолетието си с документ за самоличност. Един от нас, гражданин на Република Италия, нямаше такъв. След кратка беседа, охраната допусна гражданина с предупреждението, че при проверка има риск да бъде задържан от органите на реда, един вид влиза на своя отговорност. Когато дойде моят ред, служителят ме огледа и  се обърна към всички нас с коментар по мой адрес „Господинът,…така облечен…май не може да влезе…” В тона на гласа му обаче нямаше достатъчно решителност. Усещах, че се колебае. Затова продължих да крача, но следях реакциите му с периферното си зрение. Той направи две крачки и с равен, умерено учтив, но императивен тон изиска: „Господинът,…това яке задължително на гардероб”. Бях със скиорското си яке. „Разбира се”, отвърнах. Отправих се към следващия етап от моя поход към хай лайфа – мястото, на което да заплатя входна такса – 5 лв. за жени и 10 лв. за мъже (дискриминация по признак пол, както и да го погледнеш). В този момент се разколебах дали не би било по-добре да се омитам от това място, но устоях на този порив на малодушие. След като заплатих 10 лв., длъжностното лице ми каза с нетърпящ възражение тон „ще трябва да свалите и суитчъра”. Послушно оставих на гардероб (срещу 2 лв. такса) якето си и връхната си дреха и, останал вече само по риза, без характеризиращи признаци от типа на дълги коси, бради и обеци, можех спокойно да се слея с тълпата (стига да не ми гледат кецовете).

Влязохме в основния салон – огромно пространство с множество сепарета на няколко нива, не липсваха пространства, достатъчно обширни, така че посетителите да могат да танцуват на воля. Блицовете и лазерите бяха впечатляващи - във всички цветове на дъгата и комбинации от цветове. Интериорът беше модернистичен, да не кажа футуристичен, но с много, много вкус. А върху стълбищни конструкции и платформи танцьорки радваха очите на присъстващите. Огромна сцена – на нея две предизвикателно облечени изпълнителки (руси) и един изпълнител даряваха публиката с радост и добро настроение, подпомагани от музиканти – един на йоника, един на струнен електрически инструмент и няколко на духови такива. На огромните екрани зад сцената се редуваха клипове, рекламиращи екскурзии в Бурса и Измир, и поздравителни адреси от типа „Цецо поздравлява компанията с песента Кой ще гали котето любовно”. Добре изглеждащи гражданки, много руси и облечени с къси роклички и стилни високи токчета, танцуваха по масите.

Гражданите бяха с ризи и сака с блестящи елементи и атрибути от типа голяма катарама на колана с инициали на известна модна марка, примерно D&G. Но при всички положения, бих казал, че публиката беше облечена с много стил и вкус. Поръчахме бутилка уиски и на свой ред започнахме да се наслаждаваме. Редуваше се хит след хит, поздрав след поздрав. Блицовете и прожекторите много допринасяха за атмосферата. В един момент от тавана заваляха конфети, множество конфети, всичко се покри от конфети. Това създаде един вид особено празнична атмосфера, достатъчно позитивна, за да отклони вниманието ни от неудобството, че част от тези конфети попаднаха в чашите ни с уиски. През 10 минути диктор обявяваше, че

някой си има рожден ден. В този момент оркестърът започваше да изпълнява песента Happy Birthday to You, която в следващия момент прерастваше в известния ни рефрен (познат от творчеството на Орлин Памуков и Илиян) „Честит рожден ден, хепи бърдей ту ю, милионер във евро и всички екстри. Няколко души от персонала под светлината на специално определен за целта прожектор се отправяха към сепарето на поздравения рожденик с бутилка/и шампанско в голяма шампаниера, няколко факли и поднос със салфетки, които празнуващите да хвърлят с едно особено движение на ръката, което да породи асоциативни усещания у хвърлящите и присъстващите, че се мятат пачки банкноти (салфетките са интересен елемент от прекарването в поп фолк заведение, те не са никак евтини и е забранено да бъдат вкарвани отвън, но това е отделна тема). Присъединяваха се също така двете изпълнителки, изпълнител и част от музикантите, които свиреха и пееха една песен, така да се каже „на ушенце” на празнуващата компания, част от чиито членове танцуваха по масите. И всичко това под светлината на прожектор.

Първата бутилка уиски приключи. Падаше се някъде по 1,5-2 малки питиета средно на човек, което изразено в пари беше около 23 лв. на човек. Сервитьорът волно или неволно, надписа сметка ни с около 3-4 питиета, което щеше да остане незабелязано, ако не беше острият и задълбочен поглед на един от гражданите в нашата весела компания. След кратък разговор, уредихме тази дреболия. Поръчахме втора бутилка уиски, която, поради намалената численост на компанията, ни струваше по 35 лв. на човек, но пък количеството беше достатъчно. Преместихме се в голямо сепаре, за да се присъединим към рождения ден, на който беше поканено момичето, което отидохме да изложим. Танцувахме, хвърляхме салфетки и пяхме, почти до зори.

Тази вечер ми струваше 80 лв. (10 лв. вход, 2 лв. гардероб, 23 лв. моята част от първата бутилка уиски, 35 лв. за втората бутилка и 10 лв. консумация на предишното място) и всяка една стотинка си заслужаваше напълно. Докоснах се, макар и за малко, до един различен свят, придобих много нови впечатления. Не че бих повторил, но в крайна сметка, дори и този свят да ви се струва пошъл, фалшив и един вид извратен, няма лошо да попаднете за кратко в него с чисто опознавателна цел. И ако може, да не се фрустрирате, а да извлечете забавното от цялата работа. Аз лично се забалвявах искрено, за добро или за лошо.