Гладни и измъчени крави, които дават все по-малко мляко с все по-ниско качество, камион с умрели животни пред Министерството на земеделието, отчаяни и разорени млекопроизводители протестират пред същото ведомство. Готови са на всичко, за да бранят стопанствата си чрез протести, блокиране на пътища и други форми на борба за правда. Тази картина, изпълнена с тъга и покруса, видях в два репортажа – сутрешния блок на “Нова телевизия” преди няколко дни и “Бизнесът” по “Би ти ви” днес по обед – посветени на тежкото положение на млекопроизводителите. Фуражите са поскъпнали значително през последните няколко месеца, в резултат на лятната суша, а цената на млякото почти не е мръднала. Поради това млекопроизводителите не могат да изхранват животните, работят на загуба и всички вкупом са се устремили по наклонената плоскост към фалита. Посланието беше, че българското животновъдство е на ръба на пропастта и за това е виновна държавата понеже не дава пари. А след години ще трябват милиарди, за да се възстанови сектора. Двамата събеседници на Лора Крумова - служител в Министерството на земеделието и биш министър на земеделието, сега от опозицията – демонстрираха солидарност с млекопроизводителите и обсъждаха дали са достатъчни субсидиите, дали държавата може да дава повече. А водещата на “Бизнесът” Ирина Алексиева с усмивка обобщи разговора си със зам. министърката на земеделието като много добра новина за млекопроизводителите – те вече ще получават не 8 стотинки, а 20 стотинки държавна субсидия на литър мляко и някаква твърда сума като компенсация за лошото време.
Защо ли обаче никой – нито събеседници, нито журналисти – не коментира няколко въпроса, които веднага се загнездиха в немлекопроизводителското ми съзнание, като например:
- ако някой губи от производството на мляко, защо произвежда мляко?
- защо трябва с парите на обществото да се поддържа сектор, който не е в състояние да се поддържа сам с продукцията, която произвежда?
- редно ли е държавата да се притича на помощ на земеделците, когато са изправени пред бизнес неблагополучия, след като не прави същото за книгоздиталите, аптекарите, строителите, производителите на тоалетна хартия, хидравлични помпи, пишещи машини, мебели, за собствениците на ресторанти, барове, компютърни клубове, салони за масаж, бардаци и.т.н.?
За мен, като човек, който не е млекопроизводител нещата изглеждат по следния начин – сега, когато бизнесът на млекопроизводителите е изправен през затруднения от климатичен и пазарен характер, всички останали, които не са млекопроизводители, ще поемат (поне частично) техните загуби. Но много се съмнявам, че в добри години, когато бизнесът им процъфтява, ще се разделят с част от печалбите си на реципрочен принцип. Поне досега не ми е известно да са го правели. А би трябвало. Нарича се застраховане. Дори и да няма такъв застрахователен продукт на пазара, биха могли да намерят друга форма да събират пари на солидарен и доброволен принцип в някакъв фонд, от който да се финансират в такива трудни периоди. Въпрос на инициатива и отговорност, но това е друга тема.
Защо ли обаче никой – нито събеседници, нито журналисти – не коментира няколко въпроса, които веднага се загнездиха в немлекопроизводителското ми съзнание, като например:
- ако някой губи от производството на мляко, защо произвежда мляко?
- защо трябва с парите на обществото да се поддържа сектор, който не е в състояние да се поддържа сам с продукцията, която произвежда?
- редно ли е държавата да се притича на помощ на земеделците, когато са изправени пред бизнес неблагополучия, след като не прави същото за книгоздиталите, аптекарите, строителите, производителите на тоалетна хартия, хидравлични помпи, пишещи машини, мебели, за собствениците на ресторанти, барове, компютърни клубове, салони за масаж, бардаци и.т.н.?
За мен, като човек, който не е млекопроизводител нещата изглеждат по следния начин – сега, когато бизнесът на млекопроизводителите е изправен през затруднения от климатичен и пазарен характер, всички останали, които не са млекопроизводители, ще поемат (поне частично) техните загуби. Но много се съмнявам, че в добри години, когато бизнесът им процъфтява, ще се разделят с част от печалбите си на реципрочен принцип. Поне досега не ми е известно да са го правели. А би трябвало. Нарича се застраховане. Дори и да няма такъв застрахователен продукт на пазара, биха могли да намерят друга форма да събират пари на солидарен и доброволен принцип в някакъв фонд, от който да се финансират в такива трудни периоди. Въпрос на инициатива и отговорност, но това е друга тема.
Стремежът към привилегии е съвсем естествен. Но мисълта ми е за безотговорните и посредствени журналисти, които без да задават въпроси, без да подлагат на съмнение дали това, което им се внушава е редно и справедливо, се превръщат в проводник на популизъм и материални интереси на малки обособени групи от обществото. Ето как те утвърждават популизма като “обществено” мнение и насърчават политиците да вземат популистки и вредни, но политически изгодни решения.
---------------------------------------------
Между другото, едно нещо ми направи впечатление в репортажа на "Нова телевизия" - млекопроизводители, които продават мляко на някаква улица в София. Репортерката пита един от тях дали така успява да печели достатъчно, за себе си и за да изхраннва животните. Той отговаря "Да, справяме се". Репортерката: "Е това ли е начинът?!? Да излизате на улицата да продавате?" Млекопроизводителят казва нещо от сорта: "Ами няма как. Когато държавата даде пари, ще се приберем, ама дотогава..."
6 comments:
Всъщност, въпросът ти трябва да има друг отзвук и той първо трябва да зададе въпроса "кои отрасли на земеделието и животновъдството как и колко се субсидират"
Не знам дали има фонд "мляко", но има фонд "тютюн". И кой отрасъл с колко се спонсорира? (пак визирам високите субсидии за тютюн, при положение, че продукцията е абсолютно излишна, докато с млякото очевидно няма свръх производство). Това е просто намек за политическо влияние за определен сектор.
Иначе има известна логика за това да се спонсорират губещи земедлски производства
- държавата все пак връща малко от откраднатото, чрез свръх излишъка като все пак влияе за по-ниски потребитерлски цени на млякото и се опитва да допринесе за заетост на населението в този сектор
- мляко не може да се внася от околните държави, поради малкия му срок на годност и различни други съображения за контрол и тн.
- управника се грижи за потдържане на себеподобните - крави и говеда, кози и уфце...
Млекарските субсидии са пълно безумие, но е ясно, че ще ги има, защото от тях полза имат и политиците, и млекарите. И понеже млекарите не представляват повече от 1% от обществото, плащащо цената, те са хомогенна група, която може се организира и да прокара интереса си. И понеже цената, разпределена между останалите 99% е незначителна, те няма да се организират, за да отстоят интереса си. Този феномен е описан от Манкур Олсон (http://en.wikipedia.org/wiki/Mancur_Olson)
и няма защо да ни учудва, че така се случва.
Потресаващото е обаче наистина, как от медиите масово лъха една такава солидарност към егоистичната групичка, едно такова съчувствие. И доколкото работещите там журналисти не са млекопроизводители или нямат някакви интереси в този бизнес, позицията им издава една такава соц-тъпота и неразбиране на явлението. Убеждават ни, че държава е лоша, противопоставят ни държавата, карат ни да мразим държавата... ама държавата сме ние. Аз няма да се оставя некви журналя да ме накарат да мисля че съм лош, да се противопоставям на собствения си интерес или да се мразя. Но овчедушното население масово постъпва така.
Един адантичен случай, дето ме потресе по-миналото лято. Прибирах се от Мальовица и в маршрутката по радиото се изказваше господин с мек говор и още по-мека мисъл, но за сметка на това много ентусиазъм. Ставаше дума за некви зеленчуци и, видите ли, правителството не защитило българските производители с достатъчно високи мита и гърците ни заливали с евтин зарзават. Ама разбирай - с пъти по-евтин и българските производители щели да фалират. Та господинът, хранейки безотговорното правителство (то това са задължения по споразумението за асоцииране, ама на такива елементи това им е извън обхата), призоваваше поне патриотичните граждани да купуват български зарзават (ако и да е два пъти по-скъп). Аз нямам нищо против патриотите да си дават парите за такава национално-отговорна кауза, но личния ми избор при пазаруване, с оглед скромния ми бюджет, се основава на някои по-прагматични съображения. Дотук добре. Дори чичкото не ми беше особено антипатичен, защото в крайна сметка, право на производителите е да пропагандират интересите си. Е да ама греда - на края на разговора водещата анонсира чичкото като шеф на асоциацията на ЗАБЕЛЕЖИ потребителите!!! Е кой чий интерес защитава?! Малоумна работа: шефа на асоциацията на потребителите да говори в национален ефир, че заради лошото правителство има по-ниски цени на зарзавата! Нема такава шизофрения
Бей, последният ти аргумент никак не е лишен от основание, трябва да призная :)
Но за останалите имам известни резерви. Може да се очаква млекопроизводителите да се чувстват ощетени, ако други аграрни отрасли получават по-голяма държавна подкрепа. А наличието на фонд "тютюн", подпомагащ производството на един нездравословен продукт, придава и допълнително морално основание за претенциите на влекарите. Но това не е аргумент за съществуването на субсидии. Такива не трябва да има изобщо.
Хубаво е, че държавата връща, но лошото е, че преразпределя. Защо решават да връщат на млекарите и да поддържат по-ниски потребителски цени на млякото, вместо на собствениците да връщат на пивоварите и да поддържат по-ниски потребителски цени на бирата (много по-обществено значима кауза, според мен). Или защо да не дават субсидии на бардаци? Представятели ли си - 800 лв. държавна субсидия на брой курва на месец :)
:) да ама броя на "курвите" е равен на броя на депутатите + броя на началниците на ведомства и тн. друг вид държавни служители + министри + областни +...
И мисля, че средната сума е повече от 800 лева, вече
имам чувството че говорите глупости
не съм спец по икиномиките, но ми се струва много нормално една държава да дотира земеделието си - вече как се върши и доколкото се върши е друг въпрос
аз лично предпочитам да ям българско кисело мляко, а не данонско нишесте, предпочитам обикновено саламурено сирене, а не мазната гръцка фета (или не дай си Боже синьо мухлясало сирене), предпочитам доматите да са сладки на вкус, каквито бяха преди години, а не пластмасови каквито ги носят от турция.
абсолютно естествено е да се защити родното производство с мита върху чуждите продукти.
абсолютно правилно е да се дотира съответното производство и хората да си останат да работят там , а не после да се харчат пари за издържането им щото нямали работа.
спомянм си как преди години изсипваха тонове домати на магистралите към париж защото франция не защитава фермерите си. спомням си как същото сториха и португалските фермери само че на центъра на лисабон.
да не мислите че млекопроизводителите са цъфнали и вързали?
абе въобще - на кой свят живеете?
Наличието на мазна гръцка фета, данонско нишесте и гумени домати от Турция не те ограничава да си купуваш бяло саламурено сирене, българско кисело мляко и сладки на вкус домати. Въпрос на избор. Но ти смяташ, че е нормално държавата да ограничава свободната конкуренция и възможността хората да избират какво да консумират, като налага защитни мита и раздава субсидии. Странно. Тия мита правят така, че и вносните, и "родните" продукти да са по-скъпи, което както се сещаш е и на твоя джоб.
Това, че обичаш да консумираш определен продукт не е достатъчна причина държавата да субсидира производството му. Аз като обичам да пия водка, друг - ракия, трети - уиски, означава ли това, че държавата трябва да субсирира производителите им. Хората като харесват бялото саламурено сирене, ще го купуват него, а не мазната фета и "родните" производители ще благоденстват. Това е нормалното положение - пазар. А и колко пъти ще ги плащаме тия сирена, млека и.т.н.? Веднъж чрез цените им, веднъж през данъците (за да има за субсидии), докъде ли ще стигнем....
А и това държавата да направлява хората с какво да се занимават, като им въздейства с привилегии, субсидии и санкции, е емпирично доказано, че не дава добри резултати.
Post a Comment