Днес бях леко затруднен да се добера до работното си място по обичайния маршут - натъкнах се на металургична масова проява.
Обзе ме някакво чувство на съпричастност (може би заради музикалните ми предпочитания) и се слях с шествието.
Thursday, January 31, 2008
Първи впечатления от протеста на Кремиковските металурзи 31.01.2008
Днес бях леко затруднен да се добера до работното си място по обичайния маршут - натъкнах се на металургична масова проява.
Обзе ме някакво чувство на съпричастност (може би заради музикалните ми предпочитания) и се слях с шествието.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
6 comments:
Кофти ще е да се увлечеш и да влезнеш с протест на работното място...
А каква всъщност беше целта на този протес? За нещо, против нещо или просто така? Защо ли имам чувството, че пак става дума за криворазбрана демокрация...
Ами доколкото разбирам, "с искане да се ускори продажбата на комбината". Такова искане не би следвало да се отправя към държавата, това е ясно. Но е смущаваща следната реплика на Петър Димитров: "държавата няма да позволи най-голямото металургично предприятие да бъде затворено".
Как няма да позволи? Предприятието си има собственици.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=453756
Ами може би няма да позволи, като го купи обратно и му стане собственик. Макар че и в тези случаи как няма да позволи да угасне е интересен въпрос, като се има предвид стриктното европейско законодателство по отношение на държавните помощи... аа, сетих се! Правителството не се притеснява от санкции, тъй като има голям бюджетен излишък, пък и в крайна сметка санкциите не ги плащат министрите, а "изтерзаният народ", както често бива наричан родният данъкоплатец по форумите :)
Ахахахаха, шефе, сега отворих линка дето си го постнал и снимката на протестиращ металург с плакат "Pramod, nobody wont you here" ме спечели доживот за кремиковската кауза. Както казва един приятел - смях за без пари си е келепир отсекъде :))))
Post a Comment