Гузна съвест

- Знаете ли за какво ви спряхме?
Така започна разговора ми с един милиционер непосредствено след като бях нарушил Закона за движение по пътищата.
- Не - отвърнах.
- Тук нямате право на ляв завой.
- Добре. Не оспорвам.
- Покажете ми документите за проверка.
- Заповядайте.
- Този талон за технически преглед е изтекъл.
- Да - признах аз
- Глобата е 250 лв., а за левия завой още 150 лв. и три контролни точки.
Последва и дългоочакваният въпрос:
- Какво да правим сега? Да пишем ли акт?
Съзнавах, че бях извършил две нарушения и това беше безспорно. Не ми се вярваше глобите да са чак толкова големи, но бях приел, че ще понеса някаква парична санкция. Може би милиционерът умишлено се опитваше да ме въведе в заблуждение, че законът е по-строг, отколкото е в действителност, за да манипулира готовността ми да бутна по-голям бакшиш. Всеки знае, че това е универсалното решение, логичното продължение и логичният завършек в дух на разбирателство на подобни кратковременни взаимоотношения с органи на МВР. Но аз не знам как се прави. Наясно бях какво се очаква от мен, но просто не знам как да извадя банкнотата и как да му я дам - в джоба ли да му я бутна, в ръката ли... Имам някаква психологическа спирачка. Освен това предлагането на подкуп е престъпление. Ами ако има камери, или ако бакшишът му се види малко и милиционерът реши да се прави на почтен? Не знам как става тая работа, поради което и никога не съм давал пари на милиционер.
- Направете това, което трябва - отвърнах на зададения ми въпрос дали да пишем акт.
- Сегааа - милиционерът започна да разсъждава на глас, - 250 лв. плюс 150 лв. прави 400 лв. И три контролни точки ще ви вземем. Какво да правим? Да пишем ли?
- Не знам - отвърнах, - вършете си работата.
- Добре де, - милиционерът се чудеше какво да каже, - защо не сте минали на преглед?
- Не съм намерил време, защото ходя на работа.
Той отбеляза, че това не е уважителна причина. Продължи още малко да разсъждава на глас колко прави 250 плюс 150 и как ще ми вземат три контролни точки и че това е много неприятно и.т.н. Накрая се замисли малко и каза:
- Добре, ще направим компромис. Няма да пишем акт.
Тези думи ме облекчика, но над благоприятния развой все още тегнеше сянката на милиционера, който продължаваше да ми седи до вратата без да помръдва. Мина около минута без никой да продума, след което той повтори:
- Ще направим компромис, няма да пишем акт.
Продължаваше да стои до прозореца ми и се взираше вътре - може би в ръцете ми. Бях объркан. Нямаше да пише акт, но защо не се поместваше!? Явно очакваше някаква реакция от моя страна, но такава така и не настъпи. Гледахме се още малко без никой да продума. Чудех се какво да правя. Минаха още минута две и аз не можах да измисля нищо друго, освен да си вдигна стъклото и да си тръгна. Това и направих.

Странното на случката беше, че след това се чувствах гузен - но не от това, че съм нарушил закона, а задето не дадох нищо на милиционера, който не ми написа акт. Явно има моменти, в които наглите и корумпирани служители на бюджетна издръжка предизвикват по-скоро съчувствие, отколкото погнуса. А това никак не е хубаво. Такова чувство ме спохождаще за втори път в рамките на няколко месеца. Предишният път беше в службата за местни данъци на ул. Гурко (до кукления театър), където трябваше да си подам една декларация. Бях просрочил с около месец крайния срок и длъжностното лице с усмивка ми каза, че трябва да почерпя кутия бонбони. Бях сигурен, че е на шега. Не допусках, че човек може да е толкова нагъл да си иска подкуп пред погледите на още пет-шест граждани, които чакаха на опашката след мен. Няколко пъти каза, че ако не почерпя бонбони, ще пише акт за 150 лв. В крайна сметка не ми написа акт, а аз си взех документите и си тръгнах. И се почувствах гузен, но не пред закона.