За даскалите и изнудвачите

Ако поискам 80% незабавно увеличение на заплатата, е ясно, че няма да го получа. Мога да блокирам кръстовището на улиците Шишман и Иван Вазов, или да обява жадна стачка, но се съмнявам, че ще постигна успех. Просто в частния сектор в една пазарна икономика подобен подход почти не работи.

Учителската стачка дразни не толкова с конкретните искания, колкото с ултимативния тон. Не става въпрос затова дали учителите заслужават повече пари (сигурно заслужават). Даже нека приемем за вярно, че работата им е много тежка, вършат я перфектно (всички, без изключение), а дългите им отпуски са си ги заслужили. За разлика от бюджетните служители обаче, ако един обикновен данъкоплатец от частния сектор се чувства недооценен, но не получи увеличението, което си е поискал, просто си тръгва и си търси друга работа при по-добри условия, които го удовлетворяват. И така би трябвало да бъде. Хората го правят постоянно – въпрос на квалификация и пазар на труда, който между другото напоследък е по-благоприятен за трудещите се, отколкото за работодателите. Чудя се какво спира учителите (и всички останали служители на издръжка на държавата) да правят същото, щом са толкова висококвалифицирани, колкото твърдят. Какво може да мотивира човек да работи на държавна работа за 300 лв., щом може да печели повече дори и с най-неквалифицирания труд в частния сектор, е въпрос за размисъл. Стремежът на всеки рационално мислещ човек към подобряване на личното благосъстояние е съвсем естествен, но в случая с учителите смущаващото е това, че се опитват да го постигнат, като се възползват от възможностите си да нанесат вреда на много хора и изнудват цялото общество, като го поставят в положение на заложник в един трудов спор между работник и работодател. И за съжаление всякакви групи бюджетни служители приемат такова поведение за съвсем оправдано, без да си дават сметка, че не е честно, спрямо останалата част от обществото.