Милиция и разврат

В квартал Санкт Паули, центъра на разврата в Хамбург, и милиционерският участък е с цветен неонов надпис.

Първи впечатления от протеста на Кремиковските металурзи 31.01.2008

Днес бях леко затруднен да се добера до работното си място по обичайния маршут - натъкнах се на металургична масова проява.



Обзе ме някакво чувство на съпричастност (може би заради музикалните ми предпочитания) и се слях с шествието.

Тежко, тежко мляко дайте

Гладни и измъчени крави, които дават все по-малко мляко с все по-ниско качество, камион с умрели животни пред Министерството на земеделието, отчаяни и разорени млекопроизводители протестират пред същото ведомство. Готови са на всичко, за да бранят стопанствата си чрез протести, блокиране на пътища и други форми на борба за правда. Тази картина, изпълнена с тъга и покруса, видях в два репортажа – сутрешния блок на “Нова телевизия” преди няколко дни и “Бизнесът” по “Би ти ви” днес по обед – посветени на тежкото положение на млекопроизводителите. Фуражите са поскъпнали значително през последните няколко месеца, в резултат на лятната суша, а цената на млякото почти не е мръднала. Поради това млекопроизводителите не могат да изхранват животните, работят на загуба и всички вкупом са се устремили по наклонената плоскост към фалита. Посланието беше, че българското животновъдство е на ръба на пропастта и за това е виновна държавата понеже не дава пари. А след години ще трябват милиарди, за да се възстанови сектора. Двамата събеседници на Лора Крумова - служител в Министерството на земеделието и биш министър на земеделието, сега от опозицията – демонстрираха солидарност с млекопроизводителите и обсъждаха дали са достатъчни субсидиите, дали държавата може да дава повече. А водещата на “Бизнесът” Ирина Алексиева с усмивка обобщи разговора си със зам. министърката на земеделието като много добра новина за млекопроизводителите – те вече ще получават не 8 стотинки, а 20 стотинки държавна субсидия на литър мляко и някаква твърда сума като компенсация за лошото време.

Защо ли обаче никой – нито събеседници, нито журналисти – не коментира няколко въпроса, които веднага се загнездиха в немлекопроизводителското ми съзнание, като например:
- ако някой губи от производството на мляко, защо произвежда мляко?
- защо трябва с парите на обществото да се поддържа сектор, който не е в състояние да се поддържа сам с продукцията, която произвежда?
- редно ли е държавата да се притича на помощ на земеделците, когато са изправени пред бизнес неблагополучия, след като не прави същото за книгоздиталите, аптекарите, строителите, производителите на тоалетна хартия, хидравлични помпи, пишещи машини, мебели, за собствениците на ресторанти, барове, компютърни клубове, салони за масаж, бардаци и.т.н.?

За мен, като човек, който не е млекопроизводител нещата изглеждат по следния начин – сега, когато бизнесът на млекопроизводителите е изправен през затруднения от климатичен и пазарен характер, всички останали, които не са млекопроизводители, ще поемат (поне частично) техните загуби. Но много се съмнявам, че в добри години, когато бизнесът им процъфтява, ще се разделят с част от печалбите си на реципрочен принцип. Поне досега не ми е известно да са го правели. А би трябвало. Нарича се застраховане. Дори и да няма такъв застрахователен продукт на пазара, биха могли да намерят друга форма да събират пари на солидарен и доброволен принцип в някакъв фонд, от който да се финансират в такива трудни периоди. Въпрос на инициатива и отговорност, но това е друга тема.

Стремежът към привилегии е съвсем естествен. Но мисълта ми е за безотговорните и посредствени журналисти, които без да задават въпроси, без да подлагат на съмнение дали това, което им се внушава е редно и справедливо, се превръщат в проводник на популизъм и материални интереси на малки обособени групи от обществото. Ето как те утвърждават популизма като “обществено” мнение и насърчават политиците да вземат популистки и вредни, но политически изгодни решения.

---------------------------------------------

Между другото, едно нещо ми направи впечатление в репортажа на "Нова телевизия" - млекопроизводители, които продават мляко на някаква улица в София. Репортерката пита един от тях дали така успява да печели достатъчно, за себе си и за да изхраннва животните. Той отговаря "Да, справяме се". Репортерката: "Е това ли е начинът?!? Да излизате на улицата да продавате?" Млекопроизводителят казва нещо от сорта: "Ами няма как. Когато държавата даде пари, ще се приберем, ама дотогава..."

Спиртна напитка с аромат на ром

Никога не съм си правил илюзията, че това, което се продава по магазините е истински алкохол. В случая производителят поне е достатъчно коректен да го упомене на етикета (при отваряне в отделен прозорец, снимката е достатъчно голяма, за да може да се чете).

Гузна съвест

- Знаете ли за какво ви спряхме?
Така започна разговора ми с един милиционер непосредствено след като бях нарушил Закона за движение по пътищата.
- Не - отвърнах.
- Тук нямате право на ляв завой.
- Добре. Не оспорвам.
- Покажете ми документите за проверка.
- Заповядайте.
- Този талон за технически преглед е изтекъл.
- Да - признах аз
- Глобата е 250 лв., а за левия завой още 150 лв. и три контролни точки.
Последва и дългоочакваният въпрос:
- Какво да правим сега? Да пишем ли акт?
Съзнавах, че бях извършил две нарушения и това беше безспорно. Не ми се вярваше глобите да са чак толкова големи, но бях приел, че ще понеса някаква парична санкция. Може би милиционерът умишлено се опитваше да ме въведе в заблуждение, че законът е по-строг, отколкото е в действителност, за да манипулира готовността ми да бутна по-голям бакшиш. Всеки знае, че това е универсалното решение, логичното продължение и логичният завършек в дух на разбирателство на подобни кратковременни взаимоотношения с органи на МВР. Но аз не знам как се прави. Наясно бях какво се очаква от мен, но просто не знам как да извадя банкнотата и как да му я дам - в джоба ли да му я бутна, в ръката ли... Имам някаква психологическа спирачка. Освен това предлагането на подкуп е престъпление. Ами ако има камери, или ако бакшишът му се види малко и милиционерът реши да се прави на почтен? Не знам как става тая работа, поради което и никога не съм давал пари на милиционер.
- Направете това, което трябва - отвърнах на зададения ми въпрос дали да пишем акт.
- Сегааа - милиционерът започна да разсъждава на глас, - 250 лв. плюс 150 лв. прави 400 лв. И три контролни точки ще ви вземем. Какво да правим? Да пишем ли?
- Не знам - отвърнах, - вършете си работата.
- Добре де, - милиционерът се чудеше какво да каже, - защо не сте минали на преглед?
- Не съм намерил време, защото ходя на работа.
Той отбеляза, че това не е уважителна причина. Продължи още малко да разсъждава на глас колко прави 250 плюс 150 и как ще ми вземат три контролни точки и че това е много неприятно и.т.н. Накрая се замисли малко и каза:
- Добре, ще направим компромис. Няма да пишем акт.
Тези думи ме облекчика, но над благоприятния развой все още тегнеше сянката на милиционера, който продължаваше да ми седи до вратата без да помръдва. Мина около минута без никой да продума, след което той повтори:
- Ще направим компромис, няма да пишем акт.
Продължаваше да стои до прозореца ми и се взираше вътре - може би в ръцете ми. Бях объркан. Нямаше да пише акт, но защо не се поместваше!? Явно очакваше някаква реакция от моя страна, но такава така и не настъпи. Гледахме се още малко без никой да продума. Чудех се какво да правя. Минаха още минута две и аз не можах да измисля нищо друго, освен да си вдигна стъклото и да си тръгна. Това и направих.

Странното на случката беше, че след това се чувствах гузен - но не от това, че съм нарушил закона, а задето не дадох нищо на милиционера, който не ми написа акт. Явно има моменти, в които наглите и корумпирани служители на бюджетна издръжка предизвикват по-скоро съчувствие, отколкото погнуса. А това никак не е хубаво. Такова чувство ме спохождаще за втори път в рамките на няколко месеца. Предишният път беше в службата за местни данъци на ул. Гурко (до кукления театър), където трябваше да си подам една декларация. Бях просрочил с около месец крайния срок и длъжностното лице с усмивка ми каза, че трябва да почерпя кутия бонбони. Бях сигурен, че е на шега. Не допусках, че човек може да е толкова нагъл да си иска подкуп пред погледите на още пет-шест граждани, които чакаха на опашката след мен. Няколко пъти каза, че ако не почерпя бонбони, ще пише акт за 150 лв. В крайна сметка не ми написа акт, а аз си взех документите и си тръгнах. И се почувствах гузен, но не пред закона.

Кой дебне в мрака

Тези странни агитационни плакати, увити около дърветата, са малко плашещи. Когато ми се случи някоя вечер да се облекчавам по малка нужда до някое дърво, като видя изведнъж тези гърбове в цял ръст навсякъде около мен, за момент се стряскам. Сякаш съм попаднал в центъра на някаква странна сбирка или съм обезпокоил повече от едно лица, които се облекчават или се отдават на по-странни, неизвестни за мен занимания. Или сякаш ме дебнат в тъмното. Тия плакати трябва да се отстранят.

Болен към бутилка посяга

Наскоро се почувствах болен. Не че е необичайно за сезона, но това по никакъв начин не облекчава дискомфорта от подобно състояние. Не само, че няколко дни кашлях и ме болеше гърло, но и бях принуден да се въздържам от биричка и други напитки, които биха поставили под угроза настъпването на желания здравновъзстановителен ефект от медикаментите, които приемах. След неколкодневно провеждане на такъв вид самолечение, резултатът беше подобрение, но за жалост – незначително. С този темп на възстановяване може би щях да посрещна 2008 г. в добро здраве. С мисълта, че нямам какво да губя, онзи ден изпих в бара пет водчици и две бирички, изпуших една кутия цигари и....о, чудо! Оправих се! Още на следващия ден почти бях преодолял болестта, а днес вече пръщя от здраве. Това може би е емпирично доказателство, че употребата на алкохолни напитки и тютюневи изделия може да доведе до значително подобряване на здравето, а може би просто такава е била волята на Всевишния (да се свети името му). Ще продължа да експериментирам, докато достигна до методологично и емпирично издържан резултат - принос към науката. Но какъвто и да е той, остава в сила теоремата, че алкохолът е нож с две остриета. Страничен ефект от споменатия по-горе експеримент се прояви под формата на един от най-тежките махмурлуци в живота ми – удари ме едновременно в главата и стомаха и продължи цял ден. Но такъв е животът. На какво ли не се подлага човек в името на науката и здравето!

Забележка: С горното по никакъв начин не подстрекавам никого към употреба на алкохолни напитки и тютюневи изделия