Няма как един добър пияница да не обикне песента „Пиян” на Борис Дали веднага щом я чуе. За кратко време това изпълнение по естествен път се утвърди като един вид химн сред част от моето обкръжение. Винаги щом чуем думите „Пиян, за кой ли път убийствено пиян.....във чашата се давя всяка нощ” ни обзема някаква смесица от еуфория и умиление и ние започваме да пеем с пълен глас и сърце.
Наскоро обаче, след като с няколко съмишленици за пръв път изгледахме и клипа към песента, ме обзе съмнение дали тази песен наистина е достойна за химн. За моя огромна изненада, в този клип нямаше нищо, което да утвърждава и извежда на преден план предаността към алкохола и триумфа над трезвеността. Клипът визуализира раздяла между двама (бивши) влюбени, която единият участник в същата (явно изпълнителят Борис Дали) изживява по-тежко, поне така пее. Постен и банален клип без нито една чаша, бутилка или друг свещен алкохолен артефакт. Не би ми направил впечатление, ако не беше към песен, която дълбоко ценя. В началото реших, че клипът просто не съответства на песента, която иначе си запазва достойнствата, които сме й признали. А това не е голям проблем. В крайна сметка липсата на достоен клип не ни пречи да се наслаждаваме на песента, доколкото в основата й стои любовта към алкохола.
Но впоследствие започнаха да ми правят впечатление още детайли, които хвърлят сянка на съмнение над разбирането, че лайтомитив е именно алкохолът. Дотогава не ми правеше впечатление, че думи и словосъчетания с „пиян”, „чаша” и „давя” присъстват само в първите три куплета. Оттам до края на песента изобилства с „кой сега до теб заспива, трябваше това да съм аз”, „можеше да си щастлива”, „как можах да съм такъв глупак”. Не че имам нещо против тези послания, но проблемът е, че само на едно място присъства „в чашата се давя всяка нощ”.
Това повдига сериозния въпрос дали лирическият герой наистина е пиян в истинския смисъл на думата, така както го разбираме ние и пророка ал Бири, или пиянството се употребява като една много изтъркана метафора, в смисъл да е пиян от любов. Не, твърдо съм убеден, че героят не е пиян от любов, а наистина се налива с алкохол всяка нощ, понеже раздялата го е подтикнала по наклонената плоскост на пиянството. А истинската причина тя да го напусне е, че се е прибрал пиян, а не си е допил. Това е моето твърдо убеждение. Да, "Пиян" е пиянска песен, която аз продължавам да ценя високо. Но вече не съм убеден, че това трябва да ни е химн. В крайна сметка ние пием не от самосъжаление (ако беше така, не бихме пили), а защото сме истински безгранично предани поклонници на алкохола и врагове на трезвеността.
Добре съзнавам, че мнението ми не е безспорно. Всеки може да види клипа тук и да си състави мнение.
Наскоро обаче, след като с няколко съмишленици за пръв път изгледахме и клипа към песента, ме обзе съмнение дали тази песен наистина е достойна за химн. За моя огромна изненада, в този клип нямаше нищо, което да утвърждава и извежда на преден план предаността към алкохола и триумфа над трезвеността. Клипът визуализира раздяла между двама (бивши) влюбени, която единият участник в същата (явно изпълнителят Борис Дали) изживява по-тежко, поне така пее. Постен и банален клип без нито една чаша, бутилка или друг свещен алкохолен артефакт. Не би ми направил впечатление, ако не беше към песен, която дълбоко ценя. В началото реших, че клипът просто не съответства на песента, която иначе си запазва достойнствата, които сме й признали. А това не е голям проблем. В крайна сметка липсата на достоен клип не ни пречи да се наслаждаваме на песента, доколкото в основата й стои любовта към алкохола.
Но впоследствие започнаха да ми правят впечатление още детайли, които хвърлят сянка на съмнение над разбирането, че лайтомитив е именно алкохолът. Дотогава не ми правеше впечатление, че думи и словосъчетания с „пиян”, „чаша” и „давя” присъстват само в първите три куплета. Оттам до края на песента изобилства с „кой сега до теб заспива, трябваше това да съм аз”, „можеше да си щастлива”, „как можах да съм такъв глупак”. Не че имам нещо против тези послания, но проблемът е, че само на едно място присъства „в чашата се давя всяка нощ”.
Това повдига сериозния въпрос дали лирическият герой наистина е пиян в истинския смисъл на думата, така както го разбираме ние и пророка ал Бири, или пиянството се употребява като една много изтъркана метафора, в смисъл да е пиян от любов. Не, твърдо съм убеден, че героят не е пиян от любов, а наистина се налива с алкохол всяка нощ, понеже раздялата го е подтикнала по наклонената плоскост на пиянството. А истинската причина тя да го напусне е, че се е прибрал пиян, а не си е допил. Това е моето твърдо убеждение. Да, "Пиян" е пиянска песен, която аз продължавам да ценя високо. Но вече не съм убеден, че това трябва да ни е химн. В крайна сметка ние пием не от самосъжаление (ако беше така, не бихме пили), а защото сме истински безгранично предани поклонници на алкохола и врагове на трезвеността.
Добре съзнавам, че мнението ми не е безспорно. Всеки може да види клипа тук и да си състави мнение.
